Беларус отвърна с ответни мерки на санкциите на ЕС

След като Европейският съюз (ЕС) договори налагането на санкции срещу Беларус, страната отговори с ответни мерки. Министерството на външните работи в Минск заяви в петък, че е съставило списък на лица, на които е забранено влизането в Беларус, предава Investor.bg.

Списъкът обаче няма да бъде публикуван и засега не е ясно кой влиза в него.

Европейският съюз наложи санкции срещу Беларус в петък в опит да окаже натиск върху президента Александър Лукашенко за провеждането на нови избори, съобщава Bloomberg. 

ЕС последва Великобритания и Канада, предприемайки действия срещу режима, като заяви, че изборите на 9 август, на който Лукашенко спечели, не са били нито свободни, нито честни и осъди насилието на режима срещу мирните протестиращи и произволните арести. 

Лидерите на ЕС се споразумяха да замразят активите и да наложат забрани за влизане в блока на 40 беларуски представители в рамките на разговори в Брюксел. Самият Лукашенко не е част от списъка, което повдига въпроси какво влияние може да имат мерките на ЕС срещу режима в страната. 

Масовите протести 

Лукашенко пое шестия си президентски мандат на изненадваща церемония на 23 септември въпреки стотиците хиляди демонстранти в страната. Западните правителства, включително на Германия и на Литва, отказаха да признаят победата му, докато опозиционният лидер Светлана Тихановская заяви, че тя е легитимният победител след вота. 

Във вторник Великобритания наложи санкции срещу Лукашенко, сина му Виктор, ръководителя на президентската администрация Игор Сергеенко и още петима висши представители на правителството на Беларус. 

Президентът на САЩ Доналд Тръмп разшири съществуващите санкции срещу Беларус през юни, а държавният секретар Майк Помпео заяви пред Fox News в четвъртък, че САЩ ще „разгледат инструментите“, за да помогнат на хората в Беларус да постигнат резултатите, които искат.

Още по темата

Путин засилва подкрепата към Лукашенко на фона на неспирните протести в Беларус

Какво липсва на Беларус за своеобразна Арабска пролет?

Политолог: За Беларус следва дълъг режим на лишения

Кипърското вето 

Кипър отказа да подпише санкциите срещу Беларус, докато други държави членки не се съгласят да разширят мярката и срещу турски представители заради проучванията за природен газ на Анкара в спорните зони в Източното Средиземноморие. Европейските правителства обаче бяха предпазливи в провокациите спрямо президента Реджеп Ердоган, който играе ключова роля в ограничаването на нелегалната миграция в Европа.

За да се присъедини Кипър към санкциите срещу Беларус, лидерите на ЕС се съгласиха да използват „всички инструменти и възможностите, с които разполагат“, за да защитят интересите на държавите членки, ако има допълнителна провокация от Турция.

Решението предизвика гневен отговор от Анкара, като Външното министерство на Турция заяви, че решението от срещата на върха на блока е „няма общо с реалността“.