Китайският юан привлича внимание като актив убежище срещу волатилността, след като отбеляза най-доброто си тримесечие от 12 години насам, съобщава Bloomberg.
Оншорният юан поскъпна с почти 4% в трите месеца до 30 септември - най-много от началото на 2008 г. насам, докато ръстът в стойността на офшорния юан надмина 4%. Това е над ръстовете при активите убежища сред валутите на Г-10, като швейцарския франк и японската йена, и бележи значителна промяна, имайки се предвид девалвацията на юана само преди пет години.
Китайският успех в борбата с коронавируса и икономическите му последици привлякоха хвалби и инвестиции, като подсилиха спекулациите, че юанът може да стане нов актив убежище срещу риска. Разбира се, страната все още строго контролира своя валутен курс спрямо кошницата от валути и определя колко пари могат да преминат границите ѝ - табу за много международни мениджъри на активи, но тези мерки също стабилизират валутата.
Офшорният юан е „по-малко волатилен през този период от време и ликвидността във валутата остава доста добра спрямо тази на много други валути“, заяви Брад Бехтел, валутен стратег на Jefferies. „Китай свърши много работа за подобряване на капиталовите си пазари и достъпа до тях и това вероятно ще продължи, като то подобрява ликвидността и привлича капиталови потоци”, добави експертът.
Стойността на офшорния юан се повиши до най-високото си ниво от май 2019 г. насам през тази седмица, като валутата поскъпна с около 0,8% в четвъртък - най-много от близо три месеца насам.
Очакванията са китайската икономика да е единствената сред големите, която да отбележи растеж през тази година след удара от Covid-19. Икономисти, анкетирани от Bloomberg, очакват брутния вътрешен продукт на Китай да се повиши с 2,1% в сравнение с очаквания 4,4-процентен спад за американската икономика.
Въпреки нарастващото влияние на юана, остават и бариерите пред по-широката му употреба. Глобалните резерви на китайска валута се увеличават до 2,1% спрямо 1,4% преди две години, но доларът запазва доминацията си, сочат данните на Международния валутен фонд.
Юанът също така носи и повече рискове спрямо останалите валути от Г-10. Не само, че управляването на валутния курс от Китай може да доведе до промени в политиката, като при девалвацията през 2015 г., но инвеститорите се тревожат и относно глобалното търговско напрежение.
„Последните китайски данни са успокояващи, но това може да бъде свързано с държавната подкрепа и търсенето от чужбина“, посочва Джейн Фоули от Rabobank. „Поглеждайки напред, напрежението между САЩ и Китай и тенденциите ни карат да сме много предпазливи”, добавя експертът.
Нещо повече - китайската валута може да бъде уязвима на волатилността около президентските избори в САЩ през ноември, смятат експерти на DBS Banking.
„Политическият дебат естествено ще се съсредоточи върху търговските отношения между САЩ и Китай с възможни въпроси относно приемствеността на сделката от първа фаза и дали има вероятност да бъдат обмислени нови търговски мерки“, изтъкна Чан Уай Лян, DBS. „Това може да породи напрежение и да накара инвеститорите в юани да са предпазливи“, посочи още Чан.