Гърция и Турция постигнаха съгласие за въвеждане на мерки, насочени към намаляване на риска от спонтанен военен инцидент в Източното Средиземноморие, където двете страни членки на НАТО продължават да претендират за границите на териториалните им води, предава Bloomberg.
Споразумението беше постигнато, докато лидерите на Европейския съюз заседаваха в Брюксел по въпроси, свързани с турските действия и газови проучвания в оспорвания регион. Спорът поражда на няколко пъти загриженост относно потенциална военна конфронтация между Турция и Гърция, които заемат ключови позиции на югоизточния фланг на НАТО.
Двете страни се договориха за механизъм, създаден в седалището на НАТО в белгийската столица, който включва линия на контакт, целяща избягване на морски или въздушни конфликти, гласо изявление на уебсайта на НАТО.
„Този механизъм за безопасност може да спомогне за създадаване пространство за дипломатически усилия за решаване на спора и ние сме готови да доразвием и надградим механизма, ако това се наложи“, заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг
Териториални претенции в Източното Средиземноморие. Карта: Bloomberg
Напрежението между регионалните съперници нарасна това лято, след като турски кораби започнаха енергийни проучвания и военноморски учения във води, върху които и двете държави отстояват изключителни икономически права. Турция също започна и проучвания за природен газ край разделения остров Кипър.
Позицията на Гърция е, че островите трябва да бъдат взети предвид при очертаването на континенталния шелф на дадена държава, в съответствие с морското право на ООН, което обаче не е подписано от страна Турция. Анкара твърди обаче, че континенталният шелф на дадена страна трябва да се измерва от континенталната част и районът на юг от гръцкия остров Кастелоризо (само на няколко километра от южното крайбрежие на Турция) попада в изключителната зона на турската държава.
Турция и Гърция се договориха миналия месец да възобновят преговорите за енергийно проучване в Истанбул, които имаха за цел да разрешат териториалните спорове. Възобновяването на дискусиите беше отчасти инциирано от германския канцлер Ангела Меркел.
ЕС заплаши да наложи санкции срещу Турция заради морските й претенции, а държавата членка на блока Кипър настоява за разширяване на черен списък на турски субекти. Кипър отказа да подпише санкциите срещу режима в Беларус, освен ако другите държави членки също не се съгласят да разширят турския санкционен списък.
„Отношенията ни с Турция много сложни и въпреки всички трудности има силен интерес от страна на ЕС за развитие на наистина конструктивни отношения с Турция“, коментира канцлерът Меркел пред репортери преди срещата на върха в Брюксел, заявайки, че 27-те са се ангажирали да намерят мирно решение на напрежението.