Какво трябва да защитим по време на пандемията от коронавируса: работните места или хората, които ги заемат? Различните отговори на този въпрос до голяма степен обясняват огромното разминаване между нивата на безработица по света. В следващите години тези отговори също така вероятно ще направят разликата между бързото и бавното възстановяване от кризата, пише Крис Джайлс за Financial Times, цитиран от Investor.bg.
Европейските страни като цяло насочиха държавната помощ към работните места. Различни схеми за запазването им и програми за частична заетост задържаха служителите на работа и ограничиха безработицата.
Равнището на безработица в ЕС се повиши само малко - от 6,5% през март на 7,2% през юли. В Обединеното кралство, което следваше същата стратегия, безработицата също се покачи леко: от 3,9% през първото тримесечие до 4,1% в края на юли.
За разлика от това в САЩ бе предоставена щедра подкрепа за хората под формата на увеличени обезщетения за безработица, докато тя не стана жертва на политически борби. При подкрепата за човека, а не за работното място, процентът на безработица в САЩ скочи от 3,5% през февруари до 14,7% през април, преди да спадне до 8,4% през август.
Основните дадености на европейския и американския пазар на труда са сходни, но видът подкрепа имаше съществено различни ефекти върху статистиката за безработицата. По-важното е, че пропастта между двата подхода ще има значими и трайни икономически последици.
В началото на пандемията европейският подход имаше много предимства. По времето, когато блокадите изглеждаха като краткосрочна извънредна реакция, необходима за да се спечели време в борбата с вируса, субсидиите за запазване на работните места бяха разумен начин да се сведат до минимум сътресенията и в крайна сметка да се гарантира завръщането към нормалността. Този вид обществена застраховка работи най-добре, когато кризата е кратка, засегнатите компании изискват квалифицирани работници, а работните места под риск са с висока стойност.
Колкото по-дълго светът трябва да живее със социалното дистанциране и някой отрасли да е малко вероятно да се върнат към предишната си слава, толкова по-важно е да се намери различно решение. Следователно трябва да подкрепяме работниците, а не работните места, като им помагаме да намерят алтернативи, а не просто да чакаме, надявайки се, че старите им работни места ще се върнат. Сега стратегията на САЩ изглежда за предпочитане.
Продължението на статията може да прочетете в Investor.bg.