От всички многобройни проблеми, причинени от Covid-19, три от най-видимите са хранителната несигурност, упадъкът на малкия бизнес и волатилността на пазара на активи, пише Рана Форухар за Financial Times, цитирана от Investor.bg.
Всички тези неща може би са напът да се влошат, благодарение на неочаквана, но важна финансова промяна. Големите банки, включително ABN Amro, ING и BNP Paribas, или се оттеглят от финансирането на търговията със суровини, или го ограничават. Това ще отвори дупка във финансирането на някои фермери, земеделски производители и дистрибутори, а също вериги за хранителни стоки и други малки и средни компании, които представляват ключови части от световната верига за доставка на храни.
Проблемът е като гигантски айсберг под повърхността на финансовите пазари, който все още не можем да забележим, но се насочваме към него, според Майкъл Грийнбъргър, професор в Юридическия факултет на Университета на Мериленд и бивш директор за търговията и пазарите в Американската комисия за търговия със стокови фючърси.
Той се притеснява, че ако селскостопанските компании от второ и трето ниво - които зависят от такова финансиране, например за производство и експедиране на продукция, но също така и за хеджиране на цените в този нестабилен отрасъл - не могат да получат финансиране или са принудени да плащат по-високи лихви на сенчести кредитори, можем да станем свидетели на скок в цените на храните. Може също да има по-голяма корпоративна концентрация и повишен пазарен риск, отбелязва той, вероятно през следващите няколко месеца.
„Всеки производител трябва да хеджира риска, като купува фючърсни договори“, казва проф. Грийнбъргър, който посочва, че възходящите цикли отнемат месеци, през които цените могат да варират яростно. За да се хеджират, те може да се нуждаят от краткосрочно търговско финансиране.
Ако банките са склонни да отпускат заеми само на най-големите и утвърдени играчи, като например водещите световни търговци на суровини като Vitol Group, Trafigura и Mercuria, или американски земеделски гиганти като Cargill, ADM или Bunge, тогава малките и средните производители ще бъдат принудени да се обърнат към сенчестите кредитори, практика, която вече е често срещана. Това, заедно с отсъствието на прозрачност, която идва заради липсата на клирингова къща за подобни сделки, прави почти невъзможно кредиторите да разкриват дали, например, кредитополучател може да е дал едно и също обезпечение повече от веднъж.
Вече има признаци за задаващите се рискове. Миналата пролет серия от скандали при стоковата търговия в Сингапур - включително краха на Hin Leong Trading, след като нейният основател скри загуби за 800 млн. долара - подчерта не само обичайните измами, но и факта, че непрозрачността, ливъриджът и волатилността в стоковия сектор го правят особено рискова зона за бизнес от страна на големите банки.
Предвид натиска, на който банките вече са подложени, с по-високи капиталови изисквания от международните регулатори, съчетани със затруднено финансиране заради пандемията, не е чудно, че много от тях просто решиха да се оттеглят или да правят бизнес само с най-големите брандове, които имат най-стабилните баланси.
Продължението на статията прочетете на Investor.bg