Листата са виновни. И сухите дървета. Те са като кибритени клечки, а листата са бензинът. Ето как президентът на САЩ Доналд Тръмп вижда ситуацията в щатите Калифорния, Орегон и Вашингтон, където бушуват опустошителни горски пожари. Само в Калифорния са унищожени повече от 19 хил. квадратни километра гори и храсти. На фона на бедствието са починали поне 35 души, а десетки хиляди са избягали. За Тръмп обаче те не са израз на ускоряване на климатичните промени, а провал на стопанисването на горите в държавата, пише Рийке Хаверц за Die Zeit.
По време на посещението си в Сакраменто президентът насочи всички въпроси на репортерите относно изменението на климата към губернатора демократ Калифорния Гавин Нюсъм. Той спомена, че 57% от горите в щата са отговорност на правителство и в този ред на мисли отчасти то е виновно за пожарите. Така той противоречи на Тръмп, което обаче не притесни президента.
В отговор на допълнителни въпроси по темата той каза, че ситуацията "скоро ще захладнее, просто гледайте". Той се противопостави на предупрежденията на местен политик да се опре на науката с думите: „Не мисля, че науката е наясно“.
Това не е изненадващо за президент, който се оттегли от Парижкото споразумение за климата, отмени различни екологични разпоредби на своя предшественик Барак Обама, одобри производството на петрол в природен резерват в Аляска и провежда икономическа политика, която позволява въглищните електроцентрали да работят по-дълго.
И всичко това въпреки факта, че Националната оценка на климата вече посочи сериозните последици от изменението на климата за САЩ в изчерпателен доклад през 2018 г. Предвижда се и как горските пожари в страната ще се влошат.
И не е предвидимо, че в „Калифорния ще се разхлади“, както казва Тръмп. Само в Орегон всички гори са официално класифицирани като „изключително застрашени от пожар“. И ветровете на Санта Ана, топли и сухи, които често водят до горски пожари в региона, тепърва предстоят.
Джо Байдън нарече Тръмп „причинител на пожари“ още преди появата му в Сакраменто. Кандидат-президентът на Демократическата партия заяви по време на реч в Делауеър, че изменението на климата е една от четирите големи кризи, пред които са изправени САЩ в момента. И той призова за двупартиен, научнобазиран отговор на тази криза.
77-годишният Байдън иска да се върне към Парижкото споразумение за климата и да ангажира страната с целта да бъде въглеродно неутрална до 2050 г. Байдън възнамерява да похарчи 1,7 трилиона щатски долара (1,4 трилиона евро) за „преход към чиста енергия и екологично правосъдие“, ако стане президент.
Освен това в плановете му влизат четири милиона сгради да бъдат енергийно реконструирани, което трябва да разкрие милион работни места. Електромобилността също трябва да бъде насърчавана и да спомогне за заетостта.
Climate Action Tracker, независима научна организация, която оценява климатичните цели на отделни страни въз основа на Парижкото споразумение, нарича плановете на Байдън „амбициозни“. Вероятно ще му бъде трудно да изпълни предизборното си обещание, пише анализаторът. Организацията оценява усилията на страната като "твърде недостатъчни" на фона на климатичната политика на Тръмп.
От друга страна, производството на природен газ предизвика икономически бум в страната, но това е противоречиво, тъй като природозащитниците виждат рискове от замърсяване на подпочвените и питейните води, както и възможни земетресения. По време на предизборната кампания Байдън се обяви срещу обща забрана за сондажите, но как вижда това бъдеще не става неясно.
Губернаторите на 25 щати се събраха, за да продължат да работят за постигане на целите на Парижкото споразумение за климата.
Но дали Байдън и неговият екип ще се съсредоточат повече върху опазването на климата през оставащите седмици на предизборната кампания е под въпрос въпреки опустошителните пожари от тези дни. Тъй като, въпреки продължаващите климатични катастрофи, въпросът не е чак толкова важен за повечето граждани.
През август изследователският център Pew попита избирателите кои теми са важни за тях. 42% посочват, че изменението на климата е гореща тема. Според проучването най-важните приоритети са други: икономиката, здравната политика, номинирането на съдии във Върховния съд и пандемията.