Почти една трета от българите могат да издържат само седмица, ако загубят източника си на доходи

На фона на възстановяващия се свят от удара от Covid-19 ново изследване, проведено сред жителите на 26 страни, показва, че много хора не са били предварително подготвени за големи икономически трусове, пише Bloomberg. 

В Международно проучване за финансовата грамотност на възрастните, проведено от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, 42% от анкетираните над 125 хиляди души заявяват, че са разтревожени относно посрещането на ежедневните си разходи; 40% се притесняват за финансовото си положение; 37% посочват, че се справят със ситуацията. 

Най-притеснителни, предвид заплахата от масова дългосрочна безработица, са отговорите на въпроса колко време анкетираните могат да продължат да покриват разходите си за живот, без да заемат пари или се сменят жилището си, в случай, че загубят основния си източник на доходи. Изследването установява, че 28-процентен дял от запитаните ще се справят около седмица; 25-процентен дял посочват, че биха се справили за около месец; 15-процентен дял - около три месеца; а 18-процентен дял - над шест месеца. 

Останалата част от допитаните, малко над 14%, съобщават, че “не знаят” - което авторите на изследването предполагат, че „разкрива или неподготвеност да се обмисли такава възможност или липса на ресурси за финансова възглавница“. 

За България ситуацията изглежда по сходен, но малко по-различен начин, пише Investor.bg. У нас също най-голям е делът на хората, които могат да издържат само седмица – 31%. За 26% от допитаните този срок е месец; 15% посочват, че биха успели три месеца; 10% - шест или повече месеца, а 18% посочват, че не знаят.

Според 74% от анкетираните малко над 1000 българи те обмислят внимателно всяка своя покупка, което ни поставя сред предпазливите страни, като средно за участващите в допитването този процент е 71,1%.

Проучването показва също, че българите са сред нациите, които като цяло плащат навреме сметките си. 83,3% от анкетираните посочват, че не се бавят със задълженията си при средно 79,4% за проучването. По този показател най-точни са гражданите на Естония с 95,1%, а на обратния полюс изненадващо е Германия с 50,4%.

Над половината от българите обаче посочват, че са имали затруднения да покриват разходите си през последните 12 месеца. За 50,4% от сънародниците ни е имало момент през изминалата година, когато разходите им са надвишавали приходите, при средно 35,3% за проучването.

Допитването също така показва, че голяма част от българите пестят пари – 78,2%. Най-спестовни са жителите на Индонезия, където почти всички допитани активно заделят средства. Спестените пари обаче изглежда са без зададена цел, тъй като само 39,4% от респондентите у нас посочват, че имат дългосрочна финансова цел, за която отделят средства.

По отношение на разделението между половете мъжете и жените се представят относително сходно. Но въпреки че по показатели като финансова грамотност и финансово поведение дамите и господата са с почти еднакво представяне, то статистическа разлика се наблюдава при показателя за финансово благополучие. Там резултатът е в полза на мъжете с разлика от над един пункт – 8,6 пункта за дамите и 9,7 пункта за господата.

Статистическа разлика има и по възрастово разделение – най-осезаема тя е във възрастовата група на хората над 60 г., както и при тези в диапазона от 30 до 59 г.

Графика: ОИСР

Междувременно финансовата несигурност изглежда все по-неравномерно разпределена в света. 

Въпреки че изследването на ОИСР не включва САЩ, скорошен доклад на Националното радио на страната предполага, че американците се намират в сходна ситуация - поне половината от домакинствата в големите градове - Чикаго (50%), Ню Йорк (53%), Лос Анджелис (56%) и Хюстън (63%), посочват, че имат сериозни финансови проблеми, включително изчерпани спестявания, трудности по отношение на погасяването на разходите си и проблеми при достъпа до здравни грижи.