Историята се обърна. Водещи фигури от бунтовете в Беларус са в затвора, други са преследвани в чужбина. Полицията арестува демонстранти и също стреля с боеприпаси. В Минск посланиците на ЕС защитават 72-годишната носителка на Нобелова награда Светлана Алексиевич. Ръководителят на Беларус потушава размириците с всички сили. Александър Лукашенко скоро ще се срещне с руския президент Владимир Путин, за да обсъди как да постъпи занапред, пише за Die Zeit анализаторът Майкъл Туман.
В момента всичко изглежда така, сякаш надеждата на белоруските протестиращи най-после да се „отърват“ от своя ръководител след 26 години няма да бъде изпълнена. Сякаш случилото се преди 10 години в Тунис и Египет, преди 6 години в Украйна и преди година в Судан няма да успее, а именно - свалянето на брутален, авторитарен президент. Сравнението на събитията показва какво още може да липсва на Беларус, за да се постигне успех в тази насока. Кратка фактология в три направления:
Силите за сигурност: В Египет и Судан дезертирането на войниците беше от основно значение. През 2011 г. ръководството на армията в Кайро наблюдава безпомощните опити за утвърждаване на бившия президент Хосни Мубарак в продължение на почти три седмици, преди да го принуди да подаде оставка в решаващата нощ на 11 февруари.
От гледна точка на генералите Мубарак беше загубил всякакъв контакт с реалността. Решението им обърна египетската революция, точно както през април 2019 г. дългогодишният владетел на Судан Омар ал-Башир беше свален от собствените си войници. Полицията и армията преди време са се противопоставяли на заповедите от президентския дворец.
В Беларус полицията се оказа вярна на Лукашенко, докато армията извърши диверсионни маневри на западната граница по негова заповед.
Чужбина: Външният свят не играе роля при всички сътресения, но през 2011 г. в Египет бе важно, че САЩ, като спонсор и доставчик на военно оборудване, показаха пред Мубарак, че не са ужасени от напускането му. Президентът Обама призова за "подреден преход". В Украйна Путин размаха чекове за милиарди през 2013-14 г., за да поддържа нестабилния президент Виктор Янукович.
Но ефектът от предложението на ЕС беше по-съблазнителен: споразумение за свободна търговия. Европейските политици дойдоха на Майдана, централното място на протестите. Външните министри на Германия, Франция и Полша създадоха посредничество за постепенно прехвърляне на властта през февруари 2014 г. След това Янукович внезапно изчезна, притиснат от натиска.
В Беларус ЕС се сдържа, за да избегне геополитическа конфронтация с Русия. Путин няма резерви по този въпрос - той подкрепя Лукашенко толкова решително, колкото защитава Башар Асад в Сирия.
Опозицията: В Египет противниците на Мубарак имаха не само лице, но и политическа структура. Мюсюлманските братя бяха силни, но либералите и социалистите също имаха партии, с които се конкурираха с управляващата Националдемократическа партия.
В Украйна имаше реални опозиционни партии в парламента и амбициозни представители на бунта, които по-късно заеха важни позиции в държавата. Там също нямаше вакуум, защото властта се смени няколко пъти, откакто Украйна получи независимост през 1991 г.
Беларус, от друга страна, няма друг президент освен Лукашенко от 1994 г. насам. До момента опозицията не разчита на партии. В средата на август нейни членове основаха координационен съвет, водещите представители на който многократно бяха арестувани или депортирани в чужбина.
Съперникът на Лукашенко на изборите през август, Светлана Тихановска, сега е в Литва. По този начин диктаторът предотвратява формирането на структури или партии, които биха могли да го заместят. В момента изглежда, че така той може да постигне успех.
В момента на беларуската опозиция липсват важни ключови компоненти за успешни в други случаи протести: поддръжката от страна на армията, подкрепата от чужбина и способна организация. Но също така е ясно, че историята се обръща повече от веднъж. Лукашенко вече не е причудливо авторитарният баща на събирачите на реколта и шофьорите на трактори, а кървав диктатор. А такива като него обикновено завършват с внезапно падение, пише в заключение Die Zeit.