Глобализацията е подложена на натиск: световната търговия отслабва по време на пандемията, а пътуванията също масово намаляват. Бързото разпространение на коронавируса по света даде ясен знак на много хора, че глобалните мрежи не само носят предимства, но и рискове, пише за Der Spiegel Бенжамин Бидер.
Това е отразено и в проучвания. Все повече и повече германски граждани вече не възприемат глобализацията като възможност, а като заплаха.
Но как ще повлияят неуспехите от глобализацията по време на пандемията? Ако свободната световна търговия бъде поставена под въпрос, какви биха били последствията за германската икономика и портфейлите на гражданите?
Поради актуалното развитие на "Доклад за глобализацията 2020", изготвен от името на фондация Bertelsmann, базираната в Швейцария компания Prognos AG проследи как предишните тенденции към изолация вследствие на коронапандемия ще повлияят на всеки индивид. Отговорът първоначално е доста зрелищен - маневрите около изолацията през последните няколко месеца трябва да струват на всеки германец между 100 и 500 евро в края на годината.
Важно е дали стънките по отношение на глобализацията са само краткосрочен епизод, или ще се превърнат в новата норма. Тогава световната икономика може трайно да поеме по друг, по-неблагоприятен път на растеж", предупреждава Томас Рауш от фондация Bertelsmann.
Този аргумент се подкрепя преди всичко с поглед назад към развитието през последните три десетилетия. Изследователите на Prognos проучват за фондацията колко голям е приносът на глобализацията за годишния икономически растеж на федералната република.
Германският брутен вътрешен продукт би бил средно с 85 милиарда евро по-нисък всяка година от 1990 г. насам без наличието на засилена глобализация. Така учените изчислят, че Германия е генерирала почти 2,4 трилиона евро повече през последните три десетилетия благодарение на нарастващата глобализация.
По този начин федералната република е един от най-големите победители в това отношение в абсолютно изражение. Изследователите обаче посочват Япония за „световен шампион по глобализация“. Макроикономическите печалби също са по-високи в САЩ и Китай.
Ако тези данни се поставят спрямо броя на жителите, картината се променя значително. По отношение на глава от населението глобализацията позволява на германската икономическа сила да нараства с 1112 евро всяка година от 1990 г. насам. Германия е едва на седмо място след по-малките икономики като Финландия, Швейцария, Ирландия и Израел. САЩ, от друга страна, се нареждат на 26-то място сред 45-те разгледани държави с увеличение от 450 евро на глава от населението.
Не е изненадващо, че по-малките държави се възползват особено силно от глобализацията: докато големите държави като САЩ имат голям вътрешен пазар, по-малките са зависими от тесни връзки с търговските партньори, търсейки място във все по-сложните вериги за добавена стойност.
Всички основни развиващи се страни са на дъното на тази класация. В Русия глобализацията е увеличила БВП на глава от населението със 115 евро годишно, в Китай тя е 95 евро, а в Индия е само 24 евро. Укрепва ли свободната световна търговия господството на старите развити нации?
Една от причините за привидно лошото представяне на развиващите се страни е ниското начално ниво, от което техните икономики са започнали през 1990 г. Всъщност глобализацията е допринесла значително за икономическото наваксване в страни като Китай, Южна Корея, Полша и Чили. Това може да се види, когато печалбите от глобализацията се обвържат с икономическата сила през 1990 г . В Китай печалбите от световната търговия надвишават БВП на глава от населението през 1990 г. с повече от шест пъти.
Изводът на авторите на проучването е ясен: забавянето на темповете на глобализация също би задушило растежа, който много по-бедните страни трябва да наваксат. Поради това представителите на бизнеса и политиците трябва да "работят за по-нататъшно подобряване на рамковите условия и стандартите на глобализация", казва Томас Рауш от фондация Bertelsmann.
По думите му „само равното участие на всички страни в свободната търговия може да осигури широк просперитет“.