Румъния и България с най-голям брой смъртни случаи в ЕС на 100 хил. души заради замърсяването

Един от всеки осем смъртни случая в Европа може да бъде свързан със замърсяване на околната среда, сочи нов доклад на Европейската агенция за околна среда (EEA).Според него фактори като замърсяването на въздуха и шума, както и лошото качество на водата и излагането на химикали допринасят за 13% от всички смъртни случаи, пише BBC. 

Румъния, България и Унгария имат най-голям брой смъртни случаи на 100 000 души, дължащи се на околната среда (между 17 и 22 процента), докато Швеция има най-малък брой (между девет и 11 процента), допълват от euobserver.com.

Докладът също така отбелязва, че по-бедните общности и уязвимите хора са най-засегнати от замърсяването. „Необходими са решителни действия за защита на най-уязвимите“, посочва Агенцията.

"Съществува ясна връзка между състоянието на околната среда и здравето на нашето население", казва еврокомисарят по околната среда Виргиниюс Синкявичюс. "Всеки трябва да разбере, че като се грижим за нашата планета, ние не само спасяваме екосистемите, но и живота", добавя той.

Какво показва докладът?

Докладът на базираната в Копенхаген агенция е публикуван във вторник и е представен като "основна оценка на здравето и околната среда" в Европа. Той установява, че общо 630 000 преждевременни смъртни случая в ЕС се дължат на фактори на околната среда през 2012 г. - последната година, за която има налични данни. Замърсяването на въздуха допринася за 400 000 смъртни случая годишно, като шумовото замърсяване - за 12 000. Останалите смъртни случаи са свързани с екстремно време като горещините. 

"Хората са изложени на множество рискове по всяко време, включително замърсяване на въздуха и водата, шумово замърсяване и химикали, които се комбинират и в някои случаи действат в унисон, за да въздействат върху здравето", се казва в доклада.

Световната здравна организация (СЗО) казва, че замърсяването на въздуха причинява смъртта на милиони хора по света всяка година и представлява една трета от смъртните случаи от инсулт, рак на белите дробове и сърдечни заболявания. Междувременно друг доклад на СЗО за шумовото замърсяване отбелязва, че той допринася за сърдечни проблеми, като повишава кръвното налягане и хормоните на стреса.

Последният доклад на Европейска агенция за околна среда  също така изследва кои общности са засегнати.

"По-бедните хора са непропорционално изложени на замърсяване на въздуха и екстремни метеорологични условия, включително горещи вълни и силен студ. Това е свързано с това къде живеят, работят и ходят на училище - често в социално слаби градски квартали в близост до интензивен трафик," се добавя в него" се казва в него.

Но в доклада на агенцията има и някои положителни моменти. В него се казва, че преждевременните смъртни случаи, свързани със замърсяването на въздуха, са спаднали от 1 милион през 1990 г., а също така се отбелязва, че качеството на водата в по-голямата част от Европа се подобрява. 

Кои държави са най-силно засегнати?

В доклада на ЕС се отбелязват "явни различия" между Източна и Западна Европа. Тежестта от екологичните заболявания е неравномерно разпределена в цяла Европа, сочи докладът. 

Процентът на смъртните случаи, дължащ се на фактори на околната среда, варира от ниските 9% в Норвегия и Исландия до 23% в Албания и 27% в Босна и Херцеговина.

В ЕС най-голям екологичен принос за смъртността се наблюдава в Румъния - 19%, след която се нарежда България. Други силно засегнати държави са Черна гора, Северна Македония и Сърбия. Във Великобритания около 12% от смъртните случаи са свързани със замърсяването на околната среда.

"Източна Европа и Югоизточна Европа са както по-бедни, така и по-замърсени от останалата част на Европа, заради отделянето на частици при изгаряне на твърдо гориво за отопление и готвене", става ясно от доклада. 

Какво може да се направи?

Агенцията заяви, че "зелените и сините пространства" трябва да бъдат приоритетни, тъй като те "охлаждат градовете по време на горещи вълни, намаляват наводненията, намаляват шумовото замърсяване и подкрепят градското биоразнообразие". Тя също така заяви, че пътният трафик трябва да бъде намален и субсидиите за изкопаеми горива трябва да бъдат премахнати в опит да се реши проблемът.

Европейската комисия повтори становището, че намаляването на пътния трафик - особено на дизеловите автомобили - би било от полза. Тя също така предлага да се въведат мерки за насърчаване на по-широкото използване на електрически автомобили.

Миналата година Лондон въведе зона с ултра ниски емисии (ULEZ) в опит да ограничи емисиите от автомобили, микробуси и камиони. Това включва таксуване на шофьорите с по-високи такси за използване на по-стари превозни средства в определени зони.

Подобни схеми вече съществуват в цяла Европа. Италия има най-много зони с ниски емисии - някои от тях постоянни и много от тях - сезонни. В Германия също има около 80, а в Холандия и Великобритания има по 14.

Междувременно Франция предлага субсидия, за да насърчи хората да карат повече велосипеди след отпадане на ограниченията, свързани с коронавируса. По схема на стойност 20 милиона евро всеки ще има право да ремонтира велосипеда си до 50 евро при регистрирани механици. 

По подобен начин белгийската столица Брюксел обяви създаването на допълнителни 40 километра допълнителни велопътеки, така че по-малко хора да използват обществения транспорт.