Компаниите в Германия, които са изпаднали в свръхзадлъжнялост поради коронакризата, но все още са платежоспособни, трябва да бъдат освободени от задължението за подаване на молба за несъстоятелност за по-дълъг период от време. Това беше решено от федералния кабинет чрез представяне на законопроект от министерство на правосъдието, пише Die Zeit.
Задължението за подаване на обявяване на процедура по несъстоятелност остава спряно до края на годината. Предстои Бундестагът да одобри удължаването.
Този регламент беше въведен през март, за да се предотвратят голям брой фалити. Обикновено молбата за несъстоятелност трябва да бъде подадена не по-късно от три седмици след настъпването на признаци за фалит.
"Връщането към стриктно прилагане на правилата за свръхзадлъжнялост би било контрапродуктивно в момента", заяви министърът на правосъдието Кристин Ламбрехт (SPD). За компаниите, които са свръхзадлъжнели, но не са неплатежоспособни, има перспектива за трайно преструктуриране. Това може да спести работни места, каза още тя.
От друга страна, компаниите, които са в крайна несъстоятелност след изтичането на предишния регламент в края на септември, отново трябва да бъдат задължени да подадат молби за несъстоятелност, подчерта Ламбрехт. С това по нейните думи правителството се осмелява да направи "крачка назад към нормалността".
Председателят на Асоциацията на малките и средни предприятия Марио Оховен разкритикува планираното удължаване като "много опасен грешен път". По думите му има много компании, "които вече не са икономически жизнеспособни или никога не са били.
Според него фактът, че броят на фалитите е намалял с повече от 13%, показва, че „държавната помощ за излизане от кризата изкуствено поддържа живи много компании, които вече не са конкурентоспособни“, визирайки, че не става въпрос за секторите, засегнати от кризата, като ресторантьорството, хотелиерството или развлекателния бранш – за тях той смята, че там целевото финансиране има смисъл.
Оховен призовава за други стъпки в помощ на компаниите в кризата. Те включват преди всичко просрочена реформа на корпоративното данъчно облагане, възможността за пренасяне на загубите за две или три години и пълното премахване на данък „солидарност“.