Китай полага усилия да увеличи най-малко два пъти ядрения си арсенал през следващото десетилетие и армията на страната вече се е изравнила и дори задминала американската в някои сфери, сочи доклад на Пентагона, цитиран от CNN.
Докладът посочва, че Пекин е направил „големи крачки“ в сферите на корабостроене, развитието на балистични и крилати ракети и интегрирането на противовъздушни отбранителни системи.
Публикуването на доклада, разкриващ военните възможности на Китай, идва на фона на нарастващо напрежение между Вашингтон и Пекин по редица въпроси, включително китайските военни действия в Южнокитайско море и американската подкрепа за независимостта на Тайван. Публикуването на доклада идва в навечерието на президентските избори в САЩ, тъй като президентът Тръмп се стреми да направи риториката си към Китай все по-агресивна.
„През следващото десетилетие китайският ядрен арсенал, който се оценява в момента на под 200 бойни глави, се очаква поне да се удвои, вследствие на военната експанзия на Китай“, гласи доклада, като посочва, че броят на наземните междуконтинентални балистични ракети, които са „способни да застрашат САЩ ще нарасне до 200 през следващите пет години“.
„Китайските ядрени сили ще еволюират значително през следващото десетилетие, тъй като страната модернизира, диверсифицира, и увеличава броя на наземните, водни и въздушни ядрени инсталации“, пише още в доклада, добавяйки, че „Китай преследва ядрена триада с развитието на балистичните ракети и подобрявайки наземните и водни инсталации“
Пекин отказва да участва в преговори за частично разоръжаване
Администрацията на Доналд Тръмпотдавна се опитва да включи Китай в преговорите за контрол на ядрения арсенал заедно с Русия, на което Пекин се противопоставя Въпреки че броят на китайските ядрени глави се увеличава с бързи темпове, цялостният арсенал на страната все още бледнее пред този на Русия и САЩ.
Новият Договор за ограничаване на стратегическите настъпателни оръжия (START) поставя лимит върху арсеналите на Русия и САЩ до 1550 бойни глави – наземни, подводни и пренасяни от тежки бомбардировачи.
Докладът посочва още, че „Китай е постигнал изравняване и дори e задминал САЩ в модернизирането на няколко военни области“, включително корабостроене, наземни конвенционални балистични и крилати ракети, и интегрирани противовъздушни системи.
Става ясно и, че Китай притежава „най-големия флот в света“, съставен от около 350 кораба и подводници, „включително над 130 повърхностни бойци. В съпоставка, американският флот е съставен от 293 кораба към началото на 2020.“
Китай „притежава повече от 1,250 наземни балистични и крилати ракети с обсег на поразяване между 500 и 5 500 километра“, пише в доклада, добавяйки, че през 2019 г. Пекин е „изстрелял повече балистични ракети за тестове и тренировка отколкото останалата част от света като цяло“.
Китайските военни разходи бледнеят спрямо други държави в региона, а в сравнение със САЩ са несъпоставими
Докладът посочва, че Китай продължава да увеличава военните си разходи с темпове, които надвишават икономически растеж на страната.
Официалният бюджет за отбрана на Китай възлиза на 174 млрд. долара към 2019 г. За сравнение, този на САЩ възлиза на 685 млрд. долара. Въпреки това докладът на Пентагона посочва, че публикуваният китайски бюджет „не съдържа няколко важни категории разходи“, сред които научноизследователска и развойна дейност и чуждестранни доставки на оръжия, което означава, че „реалната цифра би трябвало да е над 200 млрд. долара“
Японският бюджет за отбрана през 2019 г. възлиза на 54 млрд. долара, този на Южна Корея – 40 милиарда, а на Тайван – 10,9 милиарда.
Едно от най-големите притеснения от страна на Вашингтон е свързано с усилията на Китай да модернизира силите си, за да завладее самоуправляващия се демократичен остров Тайван, ако Taйпе поиска официална независимост.
Според доклада Китай е „вероятно да обмисля локации“ за изграждане на военни логистични съоражения в Мианмар, Тайланд, Сингапур, Индонезия, Пакистан, Шри Ланка, ОАЕ, Кения, Сейшели, Танзания, Ангола и Таджикистан.