2020 г. може да е началото на края на университетския бум в САЩ

По това време от годината, в нормални времена, милиони американски родители събират в колите си своите пълнолетни синове и дъщери, за да ги запишат за следване във висши учебни заведение. Но с Covid-19 този ритуал започва да избледнява, пише за Die Zeit анализаторът Хайке Бухтер.

Само 23% от американските колежи и университети се придържат към лекции на място тази година. 15% планират комбинация с дистанционно обучение, като по-голямата част от преподаването ще се провежда изцяло онлайн. До такъв резултат се достига в рамките на проучване на „Хроники на висшето образование“, издание за американския образователен сектор.

Това се отнася предимно за студентите и учебните им заведения, но има и огромен икономически ефект на домино. Повече от 4 хил. университета в страната се превърнаха в двигател на местната икономика през последните няколко десетилетия, особено за малки и средни градове в агломерациите. В окръг Атънс, щата Охайо, например, университетът в Охайо е най-големият работодател.

Не само работните места обаче са пряко свързани с институциите. Студентите съставляват голяма част от населението на места като Атънс от август до май. В допълнение към 24 хил. жители,в нормално време през семестъра в Охайо има 17 хил. студенти. Те пазаруват, излизат, правят партита. Тези, които не намират общежитие, плащат наем. Ако родителите им гостуват, резервират стая в местен хотел.

Но в началото на семестъра се очаква само 2200 студенти да се завърнат в Атънс. Това дава отражение върху бюджета на малкия град. Университетът отдава най-големия принос за местното водоснабдяване до пандемията. Данъчните приходи от хотелиерството и кетъринга спадат рязко, съобщи кметът на Атътс Стив Патерсън. "Приближаваме се до най-лошия сценарий", каза той пред CBS.

В много от градските колежи работните места, създадени чрез преподаване, спомогат за заместване на работни места, които бяха загубени поради закриване на заводи и аутсорсинг на производството в чужбина. През 1979 г. 14,5 милиона американци са наети във предпирията в страната, което е пикът на заетостта в производството. Оттогава се върви надолу. Днес все още има 8,9 милиона служители в индустриалното производство.

Същевременно все повече американци учат – толкова, колкото никога досега. През 1980 г. малко повече от 12 милиона студенти са били записани в държавни и частни университети, а през 2018 г. е имало почти 20 милиона. Това не е случайно, пише авторът.

Отговорът на спада на индустриалните работни места, отговарящи за здравното осигуряване и пенсии за цели поколения, беше „повече образование“. Той се превърна в мантрата на корпоративни ръководители, политици и експерти.

Разходите за висше образование все повече се поемат от семействата. В края на 80-те години студент плаща около 3 хил. долара годишно обучение в държавен или общински колеж. Днес сумата е от порядъка на 10 хил. долара годишно - увеличение с 213%.

Същевременно време финансовата помощ се намалява все повече. Празнините се запълват от дългове. В резултат на това възниква бум на студентските заеми. Общо 44 млн. американци дължат 1,5 трлн. долара за образование. Пенсионерите все повече се борят с бедността в напреднала възраст, тъй като все още изплащат студентските си кредити.

Тези заеми като могат да се разглеждат и като гигантска частна мярка за икономическо развитие. Мярка, от която по-специално се възползват академици и финансисти. Още преди Covid-19 по-малко заможните хора започнаха да се съмняват дали огромните финансови жертви за образованието на децата им наистина си заслужават. Но сега машината за пари в колежите наистина спира.

Много семейства, попаднали под натиск на икономическите последици от пандемията, се чудят защо трябва да плащат същите такси за обучение, ако дъщеря им или синът им се обучават в стаята си чрез видеовръзка, вместо в лекционната зала. Както в много други отношения, Covid-19 не е причината, колкото по-скоро действа като ускорител на тенденцията. 2020 г. може да бъде началото на края на университетския бум.