Председателят на Федералния резерв Джером Пауъл обяви нов подход за определяне на паричната политика на САЩ, като ще позволи на инфлацията да се покачи над зададената цел. Промяна в подхода най-вероятно ще поддържа лихвените проценти ниски за години напред, съобщава Bloomberg.
Пауъл каза, че Фед ще се стреми към инфлация, която запазва средно равнище от 2% във времето. Тази стъпка позволява ценовият натиск да се повишава след периоди на слабост. Фед също така коригира позицията си за максимална заетост.
„Максималната заетост е широкообхватна и приобщаваща цел“, казва Пауъл в реч, изнесена по време на виртуалния симпозиум за годишната политика на централната банка. „Тази промяна отразява оценката ни за ползите от силен трудов пазар, особено за общностите с ниски и средни доходи.“
По време на най-дългата икономическа експанзия в САЩ до момента, в който пандемията настъпи, много социални групи се възползваха от растежа за намиране на работа, включително малцинствата и жените. Поради избухналите вълнения в САЩ заради расовата дискриминация, бяха повдигнати въпроси за политиката на Фед и как тя помага на общностите като цяло.
В днешното си изявлението относно по-дългосрочните си цели, Фед поясни, че решенията ще бъдат базирани на оценката за „спада на заетостта от максималното й ниво“. Предходната версия се позоваваше на „отклонения“. Промяната намалява предишните опасения, че ниската безработица може да причини излишно покачване на инфлацията.
Пазарите приеха речта на Пауъл като поредната индикация, че Фед не бърза да повишава лихвите. Облигациите и американските акции нараснаха паралелно с цените на златото.
По отношение на ценовия натиск, в документа се посочва, че целта на централната банка е „инфлация, която запазва средно равнище от 2% в времето“, но ще се стреми да изведе инфлацията над това равнище след периоди, в които е била под това ниво.
На практика ходът означава, че Фед ще бъде по-малко склонен към повишаване на лихвите, когато процентът на безработицата спадне, стига инфлацията да не се покачи прекомерно. Служителите на централните банки традиционно вярват, че ниската безработица води до опасно по-високи нива на инфлация, пише investor.bg.
Промяната, която Пауъл обяви, е продукт на безпрецедентен преглед на стратегиите, инструментите и подхода на Фед към разговори, започнали в началото на 2019 г.
Тъй като централната банка официално определи целта си за инфлация от 2% през 2012 г., предпочитаната мярка за повишаване на цените на Фед постоянно се отклонява от тази цел, като варира средно около 1,4%.
Ниската инфлация допринася за ниските лихви, намалявайки способността на Фед да преодолее икономическите спадове и потенциално да ги задълбочи и удължи във времето. Пауъл отбеляза риск, казвайки, че "ако прекомерният инфлационен натиск се увеличи или инфлационните очаквания се покачат над нивата, съответстващи на нашата цел", централната банка няма да се поколебае да действа.
Той нарече промените „стабилно актуализиране на рамката на нашата парична политика“.
Пауъл каза, че Фед няма да си постави конкретна цел за равнището на безработица, а по-скоро ще позволи на условията да диктуват това, което смята за пълна заетост.