Новините звучат така, сякаш идва от друг свят. Бундесбанк отчита „ясно и широко базирано“ подобрение на най-голямата европейска икономика. Deutsche Bank прогнозира тя да нарасне с 5% за третото тримесечие на тази година. Според проучване на Центъра за европейски икономически изследвания в Манхайм анализаторите на международните финансови пазари са най-оптимистично настроени за бъдещето от 15 г. насам, пише за Die Zeit Марк Шиериц.
Криза, коя криза? Няколко месеца след най-лошия икономически спад в следвоенния период на Германия знаците сочат растеж. Отминало ли е най-лошото? Настъпва ли подем? Преувеличени ли бяха предупрежденията за предстояща масова безработица и държавни програми за помощ на стойност милиарди?
Разбира се, никой наистина не знае, пише авторът. Но по думите му има и нещо като "превантивен парадокс" в икономиката. В епидемиологията този термин описва факта, че мерките за овладяване на епидемия губят подкрепата на населението, когато тя действително бива ограничена.
Подобен модел на дискусия може да се наблюдава при дебата за държавните помощи. Повечето икономисти са съгласни, че растежът не би се върнал толкова бързо без обширните спасителни програми.
Това важи и за други държави с повече или по-малко големи ограничения. Според Бундесбанк помощта "замени значителна част от непосредствената загуба на доходи, особено в развитите страни", и по този начин подсили икономиката.
Китайският БВП, например, нарасна с 11% през пролетта, след като в началото на годината се сви с 11%. В САЩ, Италия и Франция компаниите отново увеличават икономическата си активност.
Това, от своя страна, е от полза за германските компании за износ, които генерират голяма част от продажбите си в тези страни. Прокрадва се настроение на предпазлив оптимизъм в експортната индустрия. Според неотдавнашно проучване на базирания в Мюнхен институт за икономическия изследвания Ifo към момента повече германски компании очакват подобрение на експортния бизнес, отколкото влошаване.
Освен това не всички компании страдат еднакво от кризата. Приходите от хотелиерство паднаха драстично, тъй като много ресторанти и барове бяха затворени. От друга страна, търговията на дребно се възползва от факта, че вкъщи се готви повече и затова се купуват повече храни или кухненски уреди. През юни продажбите на дребно нараснаха с 3.3% на годишна база.
Въпреки това загубата на благосъстояние, причинена от кризата, все още не е балансирана. БВП нараства значително, но преди това се сви още по-драстично. Ръстът от 5% през лятото, прогнозиран от Deutsche Bank, контрастира на спада от 10% през пролетта. Според кредитния институт нивото на БВП от преди кризата няма да бъде достигнато отново преди средата на 2022 г.
Предполага се, че темповете на растеж на БВП отново постепенно ще отслабнат, което изглежда реалистично с оглед на нарастващия брой инфекции. Предполага се също, че през следващата година на пазара ще бъде пусната ваксина и че няма да има друго стопиране на икономическата активност.
Досега политиката на федералното правителство е насочена основно към запазване на възможно най-много работни места и дейността на компании чрез краткосрочни обезщетения за частична безработица или отпадане на задължението за подаване на заявление за несъстоятелност.
От друта страна, кризата не само забавя икономиката, но и ускорява структурните промени в нея. Малко вероятно е след премахването на изискването за носене на маска хората да продължат да се стичат във физическите магазини както обикновено. Много по-лесно би било да потребяват онлайн. Ако държавата продължи да дава помощи, това би могло да накара компаниите да се придържат към традиционните бизнес модели, вместо да се адаптират към променената среда, пише в заключение авторът.