ЕЦБ е изправена пред предизвикателството на нова парична политика

Европейската централна банка (ЕЦБ) преосмисля стратегията за паричната си политика. В резултат на прегледа централната банка може да реши да затвърди своята разхлабена парична политика. Направи ли го обаче, рискува да загубите доверие в дългосрочен план, пише Focus Online.

С оглед на коронапандемията ЕЦБ трябваше да прекъсне планирания си преглед на стратегията. Първоначалната цел беше да се се стигне до резултати до края на текущата година. На последната пресконференция в средата на юли председателят на ЕЦБ Кристин Лагард заяви, че преразглеждането на стратегията се очаква да приключи през втората половина на 2021 г.

ЕЦБ иска да продължи прегледа на стратегията на паричната си политика. Обменът на мнения с регионални организации, потребителски асоциации и социални партньори на европейско ниво, първоначално планиран за края на март, е отложен за 21 октомври 2020 г. под мотото „ЕЦБ изслушва“.

През последните няколко седмици вече имаше някои съществени предложения от представители на ЕЦБ:

В интервю президентът на Френската централна банка Франсоа Вилерой повдигна въпроса дали ЕЦБ може да компенсира неизпълнението на целта за инфлация от началото на кризата, като по-късно се стреми към малко по-висока инфлация.

В реч относно изменението на климата и паричната политика членът на Изпълнителния съвет на ЕЦБ Изабел Шнабел направи редица предложения относно приноса на ЕЦБ в тази област.

Португалската централна банка (Banco de Portugal, BdP) наскоро пое ролята на пионер, като беше първата централна банка в европейската система, която публикува систематичен анализ на причините за прегледа на стратегията. Авторите дават както детайлен преглед на стратегията през последните две десетилетия, така и на макроикономическите и институционални промени през последните десет години и произтичащото от това преосмисляне на бъдещата стратегия.

Авторите на проучването BdP не искат да бързат с резултата от прегледа на стратегията. Той съдържа цяла поредица от аргументи в полза на по-предпазлива парична политика на ЕЦБ. Могат да се идентифицират тенденции за проектиране на стратегията по такъв начин, че изключително експанзионистичната ориентация на паричната политика да бъде допълнително затвърдена.

Един от фокусите в анализа на BdP е описанието на количественото определяне на ценовата стабилност от началото на паричния съюз. През последните две десетилетия първоначалните усилия на ЕЦБ да изгради антиинфлационна репутация като Бундесбанк се насочиха към усилията икономическите участници да бъдат уверени в своята ангажираност и способност да избегнат режим на ниска инфлация или дефлация, посочват авторите.

При първия преглед на стратегията на ЕЦБ, резултатите от която бяха обявени през май 2003 г., управителният съвет потвърждава намерението си да поддържа инфлация, близка до 2% в средносрочен план. ЕЦБ избягва точните данни в официалната дефиниция, но по време на пресконференцията тогавашният главен икономист на ЕЦБ Отмар Изинг заявява, че определенето на ценовото равнище ще бъде в съответствие с диапазона от 1,7 до 1,9%. Целта е да се даде сигнал, че ЕЦБ може да разпознае дефлационни проблеми.

Очевидно по онова време толерантността към по-ниските нива на инфлация са по-високи, отколкото днес. Тогавашният председател на ЕЦБ Вим Дуйзенберг заявява на пресконференция, че в неговата държава, Холандия, инфлацията е била 0,5% за две години. Това по думите му е е „рай за централните банкери“, стига инфлацията да не е толкова ниска навсякъде.

За сравнение, Лагард подчерта на първата си пресконференция през декември 2019 г., че с ускоряването на инфлацията до 1,7% целта на ЕЦБ определено все още не е постигната.

Според BdP двете най-често цитирани предложения за количественото определяне на ценовата стабилност в настоящия преглед на стратегията са или да се повиши отново целта за инфлацията, или да се приемат бъдещи по-високи темпове на инфлация над целевите, след продължителни отрицателни отклонения от целта в миналото. ЕЦБ подчерта своята воля за борба с дефлацията чрез увеличаване на границата на безопасност до нея в количественото си определяне на ценовата стабилност и очевидно смята да се придържа към тази стратегия.

Още по темата

Лагард: Опасността от фалити на малките компании е реална

Лагард: Разпределението на средствата по спасителния фонд можеше да е по-добро

Кристин Лагард: Несигурността е завишена, а възстановяването - неравномерно

Лагард: ЕЦБ няма да се ограничава в борбата срещу вируса

Това е опасно, ако ЕЦБ продължи да допуска по-ниска целта, както го прави през последните години, защото тогава увереността в способността на паричната политика няма да се увеличи, а по-скоро ще намалее.

И точно този риск е сравнително висок. Според проучването на BdP има две направления за обяснение защо инфлацията е реагирала толкова слабо на реалните икономически развития от 2013 г.

Единият е, че макроикономическата небрежност е измерена погрешно, а другата, по-решаваща, е, че "инфлацията все повече се определя от глобални и технологични фактори извън контрола на централната банка".

Увеличаващата се интернационализация на производството чрез участие в световните вериги на добавена стойност би могла да промени ценовия механизъм поради засилената конкуренция. Технологичните иновации могат също да окажат влияние върху инфлацията или директно чрез намаляване на цените в ИКТ сектора или косвено чрез по-ниски разходи за производство и дистрибуция и структурни пазарни помени, които насърчават по-голямата конкуренция между компаниите (например появата на големи световни компании като Amazon).

Авторите на проучването на  BdP посочват още една причина, подкрепяща предложението за повече сдържаност в паричната политика. Те се позовават на проучване на Банката за международни разплащания (BIS), което показва, че „неконвенционалните мерки на паричната политика оказват значително влияние върху финансовите условия и икономическата активност, но по-малко върху инфлацията“. Междувременно емпиричните проучвания на ЕЦБ и Бундесбанк стигат до подобни резултати.

В този момент отново е важно да се разбере защо дефлацията се третира като проблематична. Повсеместното дълготрайно понижение на цените, което не е свързано с подобрения в производството, има отрицателен ефект, защото може да доведе до спирала от падащи цени.

Емпиричните анализи на централните банки показват, че такава взаимно засилваща се низходяща спирала от падащи цени и влошена икономическа активност не се очаква. Дори ако ефектът на експанзионистичната парична политика върху инфлацията е понижен, това не се отнася за ефекта върху икономиката. В този ред на мисли няма смисъл да се реагира с по-експанзионистична парична политика, когато инфлацията се колебае.