В сравнение със САЩ Европа свърши по-добра работа по отношение запазването на работни места по време на пандемията. Избягването на ръст на безработицата обаче вероятно ще изисква фискални разходи в американски стил, пише The Wall Street Journal.
В петък индексът на мениджърите по поръчките PMI, публикуван от IHS Markit, сигнализира, че възстановяването в еврозоната боксува, което показаха и данните за пазара на труда в САЩ, публикувани в четвъртък. След обявяването на данните еврото поевтиня спрямо долара, въпреки че все още запазва 6-процентния напредък спрямо нивото си от края на май.
Част от причините за поскъпване на еврото се дължат на нивото на безработица в Европа, което слабо се увеличи по време на кризата, за разлика от това в САЩ. Вместо да разчитат на компаниите да назначат служителите отново, повечето европейски правителства изплащаха възнагражденията им във времето, в което бяха освободени, като така помогнаха за запазване на заетостта.
Под повърхността обаче тези държави се борят със същите проблеми като САЩ и вероятно само отлагат пика на безработицата до края на 2020 г. и началото на 2021 г., което повдига перспективата за задаваща се рецесия с двойно дъно.
Процентът на безработица скрива факта, че много хора са спрели активно да търсят работа след началото на коронавирусната криза и технически не се считат за безработни. Така реалното ниво на безработицата в еврозоната вероятно е над 9% (според официалните данни безработицата в региона е 7,8%). Ситуацията е по-тежка за страни като Испания и Италия, а процентът на безработица в Испания веротно вече е около 20.
Официалните данни също не показват факта, че много работни места, предпазени в краткосрочен план от различните схеми, може би ще бъдат изгубени завинаги. Анализатори на ING изчисляват, че сектори като туристическия могат да се разделят с около една четвърт от служителите си.
Във Великобритания например само 31-процентен дял от служителите са били предпазени от схемата за запазване на заетостта, но броят на служителите в сектора на туризма е 71%, което предвещава структурни промени, когато програмата приключи през октомври. Базираната в Лондон British Airways например освободи временно половината от служителите си през май, но сега се очаква повечето от тези работни места да бъдат изгубени за постоянно.
Схемите за запазване на заетостта не се разпределят равномерно в различните сектори. Графика: The Wall Street Journal
Основната тревога е, че повечето държави в Европа планират да прекратят подкрепата си през тази година. Межувременно авиокомпаниите не очакват трафикът да се възстанови до нормалните нива до 2023 г. Бизнес пътуванията, основен източник на приходи за превозвачи като BA и повечето от хотелските вериги, могат да намалеят завинаги.
Също така схемите за запазване на заетостта все пак предоставят на хората по-малко средства за харчене, като в САЩ обаче фискалната подкрепа помогна за увеличаване на разполагаемия доход на домакинствата дори в периодите, в които безработицата се покачваше. Европа ще трябва да се насочи от “отбранителни” мерки, като схеми за запазване на безработицата и гарантирани от правителствата банкови заеми, към “офанзивни” ходове, като предоставянето на средства за семействата и отлагане на планираните данъчни увеличения.
Много страни в Европа не са склонни да насочат директни фискални стимули. Графика: Bruegel
Инвеститорите се тревожат относно изпадналите в задънена улица преговори за нови мерки в САЩ, но рискът в Европа изглежда по-значителен - Испания и Италия, които имат големи туристически сектори, не са склонни да предоставят директни плащания, имайки предвид слабите им позиции в еврозоната, а средствата от спасителния фонд на Европейския съюз вероятно ще достигнат твърде късно до тях.