Ускореното глобално затопляне, причинено от емисиите парникови газове, може да предизвика още по-големи щети за глобалната икономика и просперитет, отколкото се предполагаше в досегашни проучвания - и то в случай, че въглеродните емисии не бъдат драстично намалени. Една неконтролирана климатична криза ще коства между 7 и 14% от световния брутен вътрешен продукт до 2100 г., пише изданието Energiezukunft.
До този тревожен извод достигнаха в свое актуално проучване изследователите от Потсдамския институт за изследване на влиянието върху климата (PIK) и от научно-изследователския институт Меркатор за глобалния климат (MCC). Според проучването в зависимост от региона може да се очаква средно от 7 до 14% свиване на БВП в световен мащаб.
За конкретното проучване експертите не събират данни на национално ниво, а по региони. Въз основа на база данни, разработена от MCC за първи път, бе определено как климатичните промени засягат САЩ, Франция или китайските провинции.
„Ако въглеродните емисии от изгаряне на изкопаеми горива не бъдат намалени незабавно, глобалното затопляне от 4 градуса по Целзий до 2100 г. може да означава, че тези региони ще генерират почти 10% спад на БВП“, отчита MCC. В тропическите региони той дори би бил 20%. Според учените всеки тон въглероден диоксид, отделян през 2020 г., причинява щети в размер на 76-148 евро.
„Новият ни регионален набор от данни, който беше специално разработен за случая, предоставя особено фина картина на това как икономиката се обуслява от температурата и валежите“, казва Матиас Калкул, ръководител на работната група „Икономически растеж и човешко развитие“ към института и водещ автор на изследването.
"Ние проектираме това фино изображение върху сценарий на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC), според който глобалната политика за климата не приема по-нататъшни амбициозни мерки и средната глобална температура ще се повиши с 3,7 градуса през 21-ви век.", допълва той.
„Увреждането на климата засяга нашите компании и работни места, а не само полярните мечки и кораловите рифове“, коментира съавтор и заместник-ръководител на научните изследвания и обяснява връзките и взаимозависимостите. „Те влияят върху реколтите ни и означават допълнителни тежести и разходи за нашата инфраструктура“, става ясно още от коментара на съавтора.
В предишни проучвания изследователите предполагаха, че по-горещата година с 1 градус по Целзий ще намали БВП с около 1%. Новият и по-целенасочен анализ обаче отчита евентуални производствени загуби, които са до три пъти по-високи в топлите райони.
Проучването дори не отчита значителните щети, причинени от екстремни метеорологични събития и покачване на морското равнище, тъй като те често са трудни за прогнозиране за отделните региони.
За данните са изследвани 1500 региона в 77 държави по света, а данните за някои региони са за около сто години назад. Според авторите на изследването наличната информациа за развитите страни е обширна, но за голяма част от Африка липсват подходящи икономически сведения.
Изчисленията показват значително влияние върху БВП, но не толкова върху продължителния икономически растеж. Щетите се разпределят по различен начин по целия свят. Тропическите и вече бедни райони страдат най-много от продължаващото затопляне, което ще се засили изключително много.
Това трябва да бъде още един предупредителен сигнал за международната политика в областта на климата за значително намаляване на емисиите. Развитите страни имат задължение към по-справедливо ценообразуване на въглерода.
"Ако актуализираме широко разпространения климатично-икономически модел DICE, разработен от нобеловия лауреат Уилям Нордхаус, със статистическите оценки от нашите данни, разходите за всеки тон въглерод, който се отделя в обществото, са от два до четири пъти по-високи", обяснява Калкул.
„Според нашето проучване всеки тон въглероден диоксид, отделен през 2020 г., ще причини икономически щети на стойност между 73 и 142 долара по цени от 2010 г., вместо 37 долара, посочени от модела DICE. До 2030 г. така наречените социални разходи за въглерод ще бъдат почти 30 процента по-високи поради повишаващите се температури", казват изследователите.
А степента на щетите всъщност е много по-голяма. „Определяме само икономическите щети, пренебрегвайки факта, че изменението на климата унищожава екосистемите, намалява биоразнообразието и увеличава вероятността от насилствени конфликти“, допълват експертите.