Беларус дава шанс на ЕС да покаже геополитическата си значимост

Европейският съюз (ЕС) има проблем точно на прага си и това може да се окаже извинението, което чакаше, пише Bloomberg в анализ. 

Когато 27-те лидери на блока прекъснат летните си ваканции, за да проведат конферентен разговор в сряда относно насилието, избухнало заради президентските избори в Беларус, на масата ще има повече от просто недоволство към незачитането на демокрацията. Подозираните за фалшификация избори в бившата съветска държава дават на блока възможността да покаже ролята, която иска да играе в развиващия се свят. 

След появата на вътрешни кризи - от дълговия хаос в еврозоната до Brexit, ЕС беше заключен в напрежението между САЩ и Китай, както и Русия, която продължава да създава проблеми. След като вече не е в състояние, а в някои случаи и не иска да търси американска подкрепа, блокът има възможност да нанесе своите удари. 

“Случващото се в Беларус не е приемливо”, заяви председателят на Европейския съвет Шарл Мишел в писмо до лидерите, включително германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Еманюел Макрон. 

Ролята на Русия

Според европейските лидери отговорът към ситуацията е твърде приглушен, особено по отношение на ролята, която може да изиграе руският президент Владимир Путин спрямо беларуския си колега Александър Лукашенко. “Не трябва да има никаква външна намеса”, заяви още Мишел в писмото си. 

Той и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен запонаха мандатите си в края на миналата година с екипи, които отразяват фокуса им върху международните проблеми и въпреки че коронавирусната пандемия натежа на плановете им, тази им визия все още е валидна. Ръководителят на ЕС за външната политика Жозеп Борел също заяви готовност за действия в миналото, въпреки че неговите правомощия са ограничени. 

„Тези мирни демонстрации имаха ясни искания: освобождаването на всички незаконно задържани хора, преследването на отговорните за бруталната полицейщина и провеждането на нови президентски избори“, заяви Борел в изявление в понеделник.

Още по темата

EС налага санкции на беларуски чиновници заради изборни измами

Лукашенко: Русия обеща помощ на Беларус при външна военна намеса

Провеждането на разговора обаче все още създава главоболие на лидерите на ЕС. Въпреки символиката те имат лимит на действията, които могат да предприемат, а втвърдяване на риториката остава основният им арсенал. Външните министри на блока вече се съгласиха да започнат да работят върху санкции срещу Беларус - макар че лидерите може да настояват за ускоряване на процеса.

Разговорът ще бъде свързан до голяма степен с начина, по който ЕС да покаже как може да действа, когато смята, че е премината червена линия, заяви представител на блока.

"В Беларус може да бъдат проведени нови президентски избори, ако бъде приета нова Конституция чрез общонационален референдум", заяви междувременно държавният глава на страната Александър Лукашенко, цитиран от Investor.bg.

„Трябва да приемем нова Конституция“, посочи Лукашенко. „Това трябва да бъде одобрено чрез референдум, защото така постъпвахме в миналото. И ако желаете, парламентарните, президентските и местните избори може да се проведат в съответствие с новата Конституция“, каза още той.

Коментарите на Лукашенко за нова Конституция бяха предшествани от категоричния му отказ от вторник за провеждането на нови президентски избори, изтъквайки пред протестиращите, че това няма как да се случи, „освен ако не ме убиете“.

Часове преди коментара на беларуския президент за Конституцията чешкият външен министър Томаш Петричек заяви, че се опасява от руска инвазия в Беларус. Той посочи, че Европейският съюз (ЕС) трябва да изпрати ясен сигнал, че военната интервенция в бившата съветска държава е неприемлива.

„Отхвърляме повторение на сценария с Украйна и анексията на Крим“, изтъкна Петричек, цитиран от Deutsche Welle.

Междувременно литовският външен министър Линас Линкявичус заяви, че Лукашенко „няма причини да търси военна подкрепа от страна на Русия и няма законови или други основания за това“.

„Това би унищожило последните следи от независимостта на Беларус“, изтъкна Линкявичус.