Банките в Европа са заделили около 28 млрд. долара за покриване на лоши кредити през второто тримесечие, включително HSBC Holdings и Lloyds Banking Group и кредитори за клиенти физически лица като Banco Santander, съобщава Bloomberg.
Около половината от 20-те най-големи кредитора в Европа заделят далеч повече провизии през второто тримесечие спрямо първото, докато другата половина предвижда приблизително същата сума или по-малка, което отразява различията във възгледите за икономическите ефекти на пандемията върху техните пазари.
И въпреки това европейските банки все още изостават от колегите си от Wall Street, които заделиха далеч повече провизии през тази година. Този факт отразява, както по-големите печалби на кредиторите в САЩ, така и тежестта на пандемията в най-голямата икономика в света.
В рамките на Европа кредиторите във Великобритания, където пандемията достигна своя пик по-късно, доведе до провизиране през второто тримесечие. Шестте най-големи банки в страната заделиха тази година сума, която е приблизително равна на пазарната стойност на Barclays – ход, който е в резултат на опасенията за това как британските домакинства ще се справят с най-лошия спад в икономиката от 300 години според оценката на Английската централна банка.
В останалата част на Европа, където бизнесът започна да отваря отново, няколко банки заявиха, че кредитополучателите, които са изтеглили кредитни линии през първите дни на пандемията, след това са ги изплатили или рефинансирали. Кредиторите, включително ING и Deutsche Bank, сигнализираха, че провизиите вероятно са достигнали своя най-голям връх.
В САЩ осем от най-големите кредитори заделиха общо 41,5 милиарда долара за бъдещи лоши кредити през последното тримесечие. Това е над заделените около 32 милиарда долара през първите три месеца на годината.
Банките в САЩ обикновено са по-печеливши и затова могат да си позволят да поемат по-голям удар от своите колеги в Европа, които се сблъскаха с години на рекордно ниски и дори отрицателни лихвени проценти. Обръщайки внимание на проблема, някои европейски регулатори предоставиха на банките по-голяма гъвкавост при провизирането, като същевременно ги помолиха да запазят капитала си като не изплащат дивиденти на акционерите си.