Китай предприе най-амбициозната си космическа мисия досега, пускайки сонда към Марс в четвъртък, която засилва предизвикателството на страната пред господството на НАСА в космоса, съобщава Bloomberg.
Ракета, китайско производство, излетя от остров Хайнан, носейки сондата Tianwen-1, съобщи изданието People’s Daily в Twitter. Ракетата ще пътува седем месеца с 3 мили в секунда.
„През 2030 г. Китай ще кацне на Марс, ще вземе проби и ще се върне, правейки нещо, което до сега не е било правено от човек“, заявява Оуен Дзъюен, академик от Китайската академия на науките, цитиран от People’s Daily. Той каза още, че Китай има способността да лети по-далеч и, че учените ще продължат с проучванията си.
“Преди 2030 г. китайски космонавти ще са стъпили на Марс, ще са взели проби от планетата и ще са се върнали обратно на Земята, което не е правено досега в историята“, коментир Дзъюен. „Китай има способността да лети и по-далеч. Ето защо ще продължим с проучванията си“, уточнява той.
Излитането на Long March-5 Y4 в четвъртък е втората от трите международни мисии за Марс, които по план трябва да се изпълнят през този месец. На 20-ти юли Обединените арабски емирства изпратиха в орбита сондата Hope от японски остров. На 30-ти юли НАСА планира да изпрати роувъра Perseverance до кратера Jezero, който се намира в близост до бреговата линия на езеро на Марс, което се смята, че е изчезнало преди милиарди години.
Джим Брайдънщайн, администраторът на НАСА, поздрави Китай за мисията.
„С излитането на ракетата днес Китай ще е напът да се присъедини към международните научни изследователи на Марс“, написа той в профила си в Twitter. Той пожела и успех на мисията.
Интересът към Марс в момента е засилен, тъй като орбитата на планетата е по-близо до Земята. Това явление се случва само веднъж на 26 месеца. В период, в който Китай се стреми да комерсиализира космоса чрез изграждането на собствена спътникова навигационна мрежа, мисията Tianwen-1 е сигнал за връщане към надпреварата от миналия век между САЩ и СССР, смята Блейн Курсио, основател на базираната в Хонконг консултантска фирма Orbital Gateway.
Според него мисията си прилича най-много с космическата надпревара от 60-те години на миналия век.
„В тази надпревара стремежът по-скоро е към престиж, като фокусът не е върху стратегическото значение“, коментира той.