Хърватия ще бърза да приеме еврото през 2023 г.

Хърватия, която бе приета в чакалнята на еврозоната заедно с България преди дни, иска да бъде готова за смяната на валутата още през 2023 г. Това заяви финансовият министър на страната Здравко Марич, цитиран от Bloomberg.

Хърватия и България получиха зелената светлина да се присъединят към ERM II. Това означава, че имат още поне две години, за да докажат, че могат да отговорят на изискванията за членство в еврозоната, преди двете страни официално да преминат към еврото. Междувременно пандемията от коронавирус засегна тежко двете държави, чиито икономики са силно зависими от туризма.

Още по темата

2-3 години е реалният срок за влизането на България в еврозоната

За България и Хърватия влизането в еврозоната е по-добрата алтернатива

„Времето, с което разполагаме е достатъчно дълго, за да минимизираме проблемите и да се подготвим за приемането на еврото“, коментира хърватският финансов министър пред репортери в столицата Загреб в понеделник.

„Ще се придържаме към политиките от преди кризата и възнамеряваме в рамките на година да изпълним Маастрихтските критерии по отношение на бюджетния дефицит“, отбелязва Марич.

Министър-председателят на Хърватия Андрей Пленкович, чиято партия постигна изненадващо категорична победа на парламентарните избори на 5-ти юли, е голям привърженик на идеята за приемане на еврото. Очакванията са премиерът, който е известен с разумната си фискална политика, да формира новия кабинет до края на месеца.

Европейската централна банка (ЕЦБ) обяви в петък, че двете страни отговарят на критериите, за да стигнат до последната стъпка преди приемането на еврото. Също така ЕЦБ определи базовите си лихвени проценти за валутите, които ще могат да варират в диапазона между плюс и минус 15%.

Членът на борда на директорите на ЕЦБ Фабио Панета заяви в понеделник, че България и Хърватия може да успеят да приемат еврото през 2023 г., ако спазват всички критерии за конвергенция, включително и да намалят бюджетните си дефицити до под 3% от БВП. Той отбеляза, че правителствата на двете страни са гарантирали, че членството им в ERM II ще бъде гладко.

ЕЦБ определи базов курс за конвертирането на българския лев в евро от 1,95583 лв. за евро. За хърватската куна обменният курс е 7,53450

Решението относно тясното сътрудничество на Европейската централна банка (ЕЦБ) и Българска народна банка (БНБ) ще влезе в сила 14 дни след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. От 1 октомври 2020 г. ЕЦБ ще отговаря за прекия надзор над значимите кредитни институции в Република България и за общите процедури за всички поднадзорни лица, както и за наблюдението над по-малко значимите кредитни институции. Междувременно ЕЦБ ще извърши оценка, с която ще определи кои банки изпълняват критериите за класифициране като значими институции.

Банковият надзор в ЕЦБ и Българската народна банка предприемат подготвителни действия, за да осигурят безпрепятствен преход към новия надзорен режим.