Тези, които не са живели във Франция през последните няколко години, често не могат да повярват колко дълго време Еманюел Макрон е на политическата сцена като президент. Макрон е на 42 години, все още не е с побеляла коса, изглежда по-свеж от всички останали лидери. Но това е само повърхностно, външно впечатление, пише за Die Zeit Джордж Блум.
Жителите на Франция са имали три трудни години с този президент – първо, 2017 г. с реформите му, след това 2018 г. с протестите на движението на Жълтите жилетки и 2019 г. с пенсионните стачки. Сега, по време на четвъртата година от управлението му, Франция е в ситуация на коронакриза, в която техният президент направи рязък завой с лозунги от типа на това, че страната е „във война”, посочва авторът.
Следващите президентски избори във Франция са след две години. Макрон сега се опитва да започне на чисто с нов министър-председател и осем нови министри.
Аурелиен Преди, генерален секретар на консервативната опозиционна партия Les Républicains, сравнява ситуацията с тази на потъващ кораб. "Никой не се качва на Титаник в момента, в който той потъва“, пошегува се той преди няколко дни. Макрон не чу този коментар на Прадие, но се поддаде на публично известен съвет от своя предшественик Никола Саркози и замени премиера.
Саркози не замени премиера в своя петгодишен мандат, продължил от 2007 до 2012 г., като по-късно призна това за грешка. Макрон искаше да се справи по-добре, посочва Джордж Блум в анализа си. Той назначи бившия заместник-генерален секретар на Саркози в Елисейския дворец за нов премиер, досега неизвестният висш чиновник Жан Кастекс. Той, от своя страна, представи новото си правителство с осем нови министри в началото на седмицата. И сред тях има много, които са близки до Саркози. Новият министър на културата Розелин Башелот е старият социален министър от периода на Саркози като президент.
"Преструктурирането на правителството изглежда така, сякаш на кораба са се качили тези, които вече са се удавили - хората на Саркози", отбелязва в анализа си Джордж Блум. Особено след като министърът на финансите и икономиката Бруно льо Мер вече беше министър при Саркози, а младият политик Джералд Дарманин, който беше повишен в министър на вътрешните работи, преди беше възпитаник на Саркози.
„Това правителство очевидно е позиционирано вдясно, дори бихме могли да кажем, че то олицетворява неосаркосизма“, заяви журналистът Нора Хамади.
Макрон стартира през 2017 г. с намерението правителството му да прави едновременно дясна и лява политика, за да преодолее идеологическите разногласия.
Днес Франция е изправена пред тежка икономическа криза в резултат на пандемията. Прогнози сочат, че предстоят масови съкращения на работни места през есента.
"Есента ще бъде трудна", призна Макрон наскоро.
"Макрон разчита на Макрон", заяви експертът по външната политика Доминик Моиси по повод преструктурирането на правителството. По неговите думи новият министър-председател е "преди всичко длъжностно лице, контролирано от президента, без да го превъзхожда.
“Не съм сигурен дали това ново правителство може да помогне на президента да предизвика тласъка, от който се нуждае", каза предпазливо Моиси.
Вече възникват първите политически спорове. Жан Кастекс иска бързо да преговаря с работодателите и синдикатите за смекчена пенсионна реформа. Но синдикатите отказват.
„Сега не е моментът“, каза Лоран Бергер, ръководител на профсъюза Френска демократична конфедерация на труда (CFDT).
„Предвидимото нарастване на безработицата е важен въпрос в момента, но Макрон не иска да говори за това. В крайна сметка най-големият успех на правителството му до този момент е, че безработицата спадна преди коронакризата“, допълни той.
Със сигурност следващите две години до края на мандата на Макрон няма да бъдат по-лесни от изминалите досега две заради последствията от коронавируса. Според политолога Доминик Моиси Макрон вдига „много шум за нищо“ с новите си министри. Френският президент рискува да заприлича все повече на Саркози поради липса на вътрешен успех, пише в заключение Джордж Блум.