Арктическата нефтена инфраструктура се сблъсква с климатичните промени

Плажове, чисто синьо море, високи температури и дълги дни. Забравете за Карибите, следващата ви лятна почивка може да бъде на брега на руския Ледовит океан, пише Джулиан Лий в свой анализ за Bloomberg.  

Температурите в Нижняя пеша, на около 840 мили (1,352 километра) североизточно от Москва и само на 12 мили от брега на Северния ледовит океан, достигнаха 86 градуса по Фаренхайт (24 градуса по Целзий) в началото на юни - бедствие за всеки, който се тревожи за бъдещето на планетата. По на изток и по-навътре във вътрешността температурите са дори по-високи.  

Руската метеорологична служба потвърди, че температурата в малкия град Верхоянск, който се намира на около 70 мили северно от Северния полярен кръг, се е покачила до 100,4 градуса по Фаренхайт на 20 юни. 

Най-тревожното обаче не е самата температура, а фактът, че това не е изолиран случай. 

По-скоро е част от топлинна вълна, която продължава от края на миналата година. Средно температурите в Западен Сибир са 10 градуса по Фаренхайт над нормата от декември насам по данни на Европейския център за метеорологични прогнози. 

Още по темата

Свиването на производството на петрол в Русия движи физическите цени нагоре

Нефтодобивни работници в Норвегия с нестандартен протест

Поевтинява морското сондиране за нефт

Ограничаване на нефтодобива: сделка или не?

Неконтролирани пожари обхващат горите на Русия вече от месеци. В петък руското министерство на природните ресурси съобщи, че се полагат усилия за гасене на 272 горски пожара, покриващи площ, която е 12 пъти по-голяма от окръг Колумбия, а 10 от тях са на защитени природни територии.  

Повишаващите се арктически температури нанасят удар на сърцето на руската икономика, която до голяма степен се гради върху добива на нефт и газ. 

Повишаването на температурата стопява вечната замръзналост и нарушава способността й да поддържа изградени върху нея структури. Промените заплашват „структурната стабилност и функционалния капацитет“ на инфраструктурата на петролната промишленост според доклад, публикуван от Междуправителствената експертна група по изменението на климата (IPCC). 

Вече виждаме въздействието от промените. Опустошителното разливане на гориво в Арктика на 29 май изглежда е причинено от стопяване на вечна замръзналост. Над 20 000 тона дизелово гориво (или около 150 000 барела) изтекоха от резервоар за съхранение, собственост на „Норилски никел“, замърсявайки реки и езера, които се оттичат в Карското море на Северния ледовит океан. Компанията обвини „внезапното потъване на опорите, които служат повече от 30 години без проблеми“ за щетите. 

Руската прокуратура разпореди извършването на щателна проверка на особено опасни инсталации, изградени на територии, изложени на топене на вечни ледове. 

За нефтения и газовия сектор това вероятно ще обхване тръбопроводи и преработвателни предприятия, както и резервоари за съхранение. Ще бъде мащабно начинание. 

„45% от находищата на нефт и природен газ в руска Арктика са разположени в зоната с най-голяма опасност“, сочи докладът на IPCC.  

Въпреки че голяма част от най-новите нефтени и газови находища в страната са разположени далеч на север, в райони на непрекъсната вечна замръзналост, много от по-старите, които са основата на индустрията, се намират в зона на прекъсната вечна замръзналост.  

Тази зона е пресечена и от основните тръбопроводи, които пренасят въглеводороди до клиенти и терминали за износ. 

Топлинната вълна, преживяна досега тази година в Сибир, отразява температурните промени, които по принцип не се очакваха да настъпят до края на века. Бързите промени, които се случват с климата на северните региони в света, означават, че дори инфраструктурата, изградена върху райони на непрекъсната вечна замръзналост, също може да бъде изложена на риск. Както и че мерките, които сега се смятат за подходящи, скоро могат да се разглеждат като неадекватни.