Кризата с коронавируса причинява ценови шок на гражданите с ниски доходи в САЩ, което може да задълбочи социалното неравенство, съобщава Bloomberg.
По-високите разходи за хранителни стоки по време на пандемията означават, че домакинствата с най-ниските доходи в страната се сблъскват с инфлация от 1.5%, докато при домакинствата с най-високи доходи тя е 1% през май, сочи проучване на Bloomberg Economics.
Обяснението за разликата се крие в начина, по който пандемията от коронавируса промени моделите на потребление. Коронакризата принуди домакинствата да харчат повече за храна и много по-малко за транспорт и развлекателни дейности.
„В период на протести и нарастващо недоволство срещу неравенството, разликата по отношение на инфлацията при хората с ниски доходи и хората с високи доходи, е причина за безпокойство“, обясняват Бьорн ван Рой и Том Орлик, анализатори в Bloomberg Economics.
Предположението, че коронавирусът е по-малко дезинфлационен, отколкото повечето икономисти смятат, представлява предизвикателство за Федералния резерв, който си е поставил за цел инфлацията за хората с ниски доходи да е по-ниска от тази в момента. Вместо това покупателната способност на гражданите с ниски доходи намалява.
“Притесненията са, че централните банки спасяват с предимство инвеститорите пред фирмите и служителите и че богатите хора, които притежават активи, печелят от количествените облекчения. Това създава усещането, че централните банки неволно допринасят за проблема с неравенството“, отбелязват двамата анализатори в доклада си.