Европа иска да прескочи икономическото бедствие чрез удължаване на стимулите

Европейските правителства бързо разбират, че ще трябва да живеят със спасителни програми, за да запазят работните места и бизнеса по-дълго, отколкото се смяташе, за да не колабира икономиката, пише Bloomberg.

В целия континент се разширяват програмите, които се грижат за запазването на близо 50 млн. работни места, както и за отсрочване на данъци, мораториуми върху заеми и то дори когато вече се премахват ограничителните мерки. Това се налага, защото устойчивостта на икономическото възстановяване е несигурно, тъй като част от бизнеса все още не работи или обслужва по-малко клиенти отпреди.

Перспективите принуждава властите да спрат да се притесняват за нарастващите дългове, за да се удължат кризисните мерки, някои от които трябваше да приключат тази седмица. Но без още стимули се рискува по-голям скок на безработицата, а потребителите в такава ситуация няма да са склонни на потребление. Това неизменно ще окаже негативен ефект и върху растежа.

Още по темата

За Европа не е лесно да се сбогува с евтиното производство на Китай

СЗО: Опасността от възраждане на Covid-19 се превръща в реалност за Европа

Продажбите на автомобили в Европа могат да се сринат с рекордните 25% през 2020 г.

„Правителствата трябва да намерят добър баланс между намаляване на подкрепата и наблюдаване на ефекта върху икономиката или продължаване на подкрепата, която може да е по-щедра от първоначално предвидената, но следене за формирането на балони“, коментира Питър Диксън, икономист в Commerzbank AG.  

Сред причините властите да останат предпазливи е, че на някои места се наблюдава нов ръст в разпространението на вируса. Случаите нараснаха в САЩ, докато английският град Лестър и някои райони в покрайнините на португалската столица Лисабон възстановиха ограничителните мерки.

Основните мерки за борба с икономическия спад са субсидираните от правителствата програми за поддържане на заетостта. Великобритания, Италия, Испания, Австрия, Швейцария и Ирландия разшириха своите програми поне до края на август. Франция представи нов вариант на програмата си за подкрепа на заетостта, която компаниите биха могли да използват до две години. Германия също направи промени в своите програми, така че да може по-лесно да защити заплатите на служителите по време на пандемията, както и да удължи мярката при необходимост.

Централните банки отдавна научиха, че има много предизвикателства, свързани, както с отпускането на много стимули, така и с тяхното оттегляне. Повече от десетилетие след финансовата криза много от финансовите институции минимално са ограничили политиката си със стимули. Усилията им да се върнат към по-нормални позиции бяха в различни случаи обезсърчени от бавен растеж, ниска инфлация или волатилност на пазарите.

За правителствата необходимостта от действия досега надвишава всякакви непосредствени бюджетни проблеми. Има и аргумент, че изтеглянето на стимулите твърде бързо може да затрудни растежа и да нанесе още по-големи щети на публичните финанси.

Италия е такъв пример. Дори при съотношението на дълга от 150% от БВП през тази година, тя удължи данъчните облекчения за компаниите и програмата си за служители, пуснати в отпуск, до 18 седмици от първоначалните 14 седмици. Рим обмисля и по-нататъшно удължаване, съобщи във вторник информационна агенция Ansa.

В България също стана ясно, че работодателите ще получават средства от държавата за запазване на заетостта и след 30 юни 2020 г. На практика схемата 60 на 40 ще продължи да действа, но при нови условия. 

Въпреки мерките от страна на държавите някои сектори в Европа все пак пострадаха сериозно.

Международният валутен фонд прогнозира, че през тази година еврозоната и британската икономика ще се свият с повече от 10%, като това са сред най-големите очаквани спадове в света. Компании, включително Airbus SE, Swissport и Royal Mail Plc, обявиха съкращения на хиляди работни места и безработицата продължава да се увеличава.