Коронавирусът е причина за всички проблеми в света в момента. Той ще промени начина, по който живеем и работим. Освен това пандемията оказва сериозни ефекти върху глобалната политика. Посоката на политиката на Китай спрямо САЩ и Европа отново е на фокус. Тонът на Китай се втърсява и е измества от икономическата област към политическата област, пише за Die Zeit Тео Зомер.
Съществуват обаче съществени разлики между САЩ и Европейския съюз.
„Китай не е наш приятел“, беше убеждението на Доналд Тръмп още преди да се позиционира в Белия дом. "Китай краде нашите работни места, руши производствената ни индустрия", гласяха неговите думи. Основната цел на Тръмп беше да намали американския търговски дефицит с Китай ( през 2018 г. той възлиза на 420 милиарда долара).
Докато пред Тръмп стоеше перспективата да спечели търговската война с Китай, той гледаше великодушно, или си затваряше очите пред геополитическите експедиции на Пекин, нарушенията на правата на човека и военната експанзия в Южнокитайско море, пише Зомер. Всъщност през януари беше посттигната първа фаза на търговското споразумение, втората би следвало да затвърди основните правила на китайско-американските търговски отношения.
Но щом „мастилото от подписаното споразумение изсъхна“, американският президент веднага изрази безпокойството в Twitter, че китайците са ни „изпратили коронавируса“. Той заплаши с тотално блокиране на търговията и обслужването на 1,2 трилиона долара американски дълг към Китай.
Междувременно сделката от януари е в мъртвата си точка, а Китай влиза в ролята на "изкупителна жертва" за пагубните последици от пандемията в САЩ - 40 милиона безработни, 2,5 милиона заразени, 125 000 смъртни случаи. Враждебността към Китай се превърна в ключово послание на кампанията на Тръмп. Ако той бъде преизбран, търговската война ще се превърне в Студената война. Но дори и Джо Байдън да спечели, конфронтацията ще продължи. Демократите също искат да прекратят възхода на Китай.
Според Тео Зомер европейците обаче не си въобразяват, че това може да се случи. Въпреки това сега те се фокусират повече върху предизвикателствата, отколкото върху възможностите, които китайският възход би им донесъл, отбелязва той.
В работен документ, представен от ЕК през април 2019 г., Китай беше описан „като партньор за сътрудничество, с който ЕС преследва общи цели; партньор за преговори, с когото трябва да се постигне баланс на интереси; икономически конкурент, който търси технологично лидерство; съперник, предлагащ алтернативен модел на управление. Още тогава ситуацията с правата на човека в Китай беше остро разкритикувана, както и териториални претенции на страната в Южнокитайско море.
Европейците бяха разгневени, че Китай напредва безмилостно в своите геополитически амбиции в хода на коронакризата. Китай включи Южнокитайско море в административната си структура, бори се срещу виетнамски и малайзийски позиции, осъди преизбирането на тайванския президент Цай Инг-вен и отказа мир при обичайния призив за обединение с островната република. Китайската народната армия нападна индийските гранични войски с бухалки и камъни на индийско-китайската хималайска граница, в резултат на което загинаха 20 индийци и неизвестен брой китайци. Пекин прие закон за националната сигурност вна полуавтономния специален административен регион Хонконг, който заплашва да накърни суверенитета на града и принципа "една държава, две системи"", припомня изданието.
Европейските лидери, от своя страна, поясниха, че им липсва "доверие, прозрачност и реципрочност" в отношенията с Китай. Те са обезпокоени, че Пекин е „зазидан“ в преговори за инвестиционно споразумение, че почти нищо не се е променило по отношение на нелоялни правила за достъп до пазара, държавните субсидии и китайски дъмпингови цени, че Китай си поставя незадоволителни цели за борба с климатичните промени, и че продължава кибератаките спрямо европейските компютърни системи, уточнява Тео Зомер.
За разлика от САЩ обаче, европейците се стремят да установят баланс между конкуренцията и сътрудничеството в диалога с Пекин. Но диалогът ще бъде труден, ако китайците не заменят арогантността с доза реализъм, пише в заключение в анализа на Die Zeit.