Популизмът губи позиции в разгара на коронакризата

Какво се случва в света? Ето откъс от политическите събития в последно време - Доналд Тръмп е под натиск в САЩ, Борис Джонсън - във Великобритания, Жаир Болсонаро - в Бразилия, партията „Алтернатива за Германия“ - в Германия. Италианският премиер Джузепе Конте иска да "раздвижи" страната си с реформи, Ангела Меркел се съгласи на френско-германски план за възстановяване на Европа от кризата, пише за Die Zeit Марк Шиериц.

"Съвпадение? Може би", предполага авторът. И все пак е поразително, че тази криза очевидно поощрява конструктивните политически подходи и наказва деструктивните.

В исторически план пандемиите често са имали дестабилизиращи ефекти, уточнява авторът. Британският историк Найъл Фъргюсън цитира в този контекст гръцкия летописец Тукидид, който описва как избухването на епидемията в Атина през 430 г. пр. Хр. е довело до поражението на атиняните в Пелопонеската война срещу Спарта и до временно преустановяване на гръцката демокрация.

С оглед на близкото минало Морис Шуларик, икономически историк от град Бон, Германия, обяснява как финансовите кризи са подсилвали популистките движения. "Фрагментирането на парламентите на отделните държави нараства след подобни кризи, а делът на гласовете за дясноориентираните партии се увеличава с повече от 30% спрямо средната им стойност в дългосрочен план", става ясно от думите на Шуларик.

Какво би могло да бъде възможното обяснения на този процес? Аргументативно е лесно да обвиним един уж корумпиран елит за такава криза (банкерите, хедж фондовете), който след това също спомага за разширяване на държавната политика за възстановяване. "Това засилва десните и крайно десните партии, които се изявяват като борци срещу тази система", отбелязва анализаторът.

След традиционните икономически кризи насочването към дясната полиика обаче е по-слабо изразено, отколкото след банковите кризи, коментира още Шуларик. За възникването на нормален икономически спад е трудно за виновни да бъдат посочени просто хората, правителствата или появата на даден вирус.

Когато няма „враг“ и мишена, аргументацията на популистите се губи. Политическият дебат се трансформира от причинно-следствената връзка към решаването на проблеми - и в това се крият силните страни на утвърдените политически сили. Културната борба, идеологията, конфликтите вече не са дневен ред. Търсят се прагматизъм, фактическа ориентация и специализирани познания, пише Марк Шиериц.

Авторът подчертава още, че коронакризата не се възприема като резултат от загуба на държавен контрол, а по-скоро държавните действия се проявяват като опит за възстановяване на контрола срещу разрушителните сили на природата. Тази криза „ревизира“ предишните кризи по някакъв начин, твърди от своя страна българският политолог Иван Кръстев. Има дори емпирични доказателства за тази теза, посочва Die Zeit.

В рамките на ново проучване Майкъл Байерлайн от Института за световна икономика в Кил стига до заключението, че „непопулистките правителства виждат, как рейтингите им отбелязват значителен ръст спрямо средното ниво на одобрение“, докато одобрението към популистките правителства намалява значително в сравнение с досегашното.

Това отваря нови възможности. Докато финансовата криза беше политически регресивна, тази криза може да освободи прогресивни енергии, уточнява Шиериц.

Обществата се обединяват на фона големи кризи. Има и исторически примери за това - британците въведоха обществено здравеопазване след Втората световна война.

Със сигурност би било смело да обявим нова ера на по-балансирани сили. Популистите ще се обединят срещу предстоящата си загуба на власт, независимо дали както в Унгария - чрез контрол на медиите, или както в САЩ, ограничавайки възможностите за гласуване. Но въпреки това в последно време ясно се показва, че либералната демокрация все още не е исторически отминал модел, заключава Die Zeit.