Ще съживят ли развиващите се страни световната икономика?

В разгара на коронакризата има и истории за икономически успех. Областта на онлайн видеоигрите, например, процъфтява, тъй като пандемията принуди много хора да се изолират у дома. Компанията за пазарни проучвания Newzoo очаква ръст в приходите в сектора от 9,3%  до 140 млрд. евро в световен мащаб през 2020 г., пише за Die Zeit анализаторът Томас Фишерман.

Бизнесът е най-динамичен в развиващите се страни, особено в Латинска Америка и Югоизточна Азия. Игрите, които не изискват скъпи допълнителни устройства, са успешни там, защото се инсталират като приложение директно на мобилния телефон. Някои страни с особено голям брой фенове на игрите, като Филипините, са станали важни производствени локации за развитието на компютърни игри, допълва авторът.

Последният голям крах в световната икономика след финансовата криза през 2008 г. бе съпътстван от редица такива успешни истории, разкрива Фишерман. По това време основните развити страни бяха на ръба на колапса, но икономиките развиващите се страни се оказа изненадващо устойчиви. Имаше много причини за това. Важен фактор се оказа вътрешната икономика в страни като Китай, Индия или Бразилия – непрекъснатата потребителска активност, разкриването на работни места и покупателната способност на нововъзникващата средна класа.

Това може да се види и сега, в условията на пандемия, се отбелязва в публикацията. „Потребителите на развиващите се пазари са много по-оптимистични за икономическото развитие“, съобщи консултантската фирма Boston Consulting преди няколко дни, базирайки се на проучвания в развиващите се пазари.

В страни с развиващи се икономики като Бразилия и Мексико правителствата дори настояват бизнесът да възобнови бързо дейност въпреки риска от зараза и очаквания голям брой смъртни случаи. Те целят да избегнат икономически срив.

Но въпреки тези признаци на устойчивост никой не очаква, че развиващите се страни ще се възстановят от кризата без значителна външна помощ или че ще се превърнат в спасителният бряг на световната икономика, подчертава анализаторът. Според доклад на Световната банка, публикуван през юни, БВП на всички развиващи се страни ще се свие с 2,5% през тази година, което представлява най-лошият икономически спад от 60 години.

Разбира се, групата на тези страни е разнообразна. Съгласно прогнозите на Световната банка икономиката в Източна Азия и Тихоокеанския регион ще продължи да нараства с малко под 0,5%, докато тази в Субсахарска Африка ще се свие с 2,8% , а в Латинска Америка – със 7,2%. Общият спад в света, прогнозиран от банката , е от 5,2%.

Икономиките на много от развиващите се страни вече бяха ударени и преди пандемията. Сега отделни ключови сектори от тях бяха засегнати - износителите пострадаха от ниските цени на петрола и всички видове индустриални суровини, а туристическите държави загубиха приходите си почти за една нощ. В някои страни домакинствата можеха да си позволят добър стандарт на живот допреди пандемията на фона на наличието роднини в САЩ или в европейските страни, пребиваващи там като мигранти и прехвърлящи част от доходите си на тях, информира Die Zeit.

По думите на автора от кризата потърпевши се оказаха финансовите пазари в по-бедните страни. Поради ниските лихви в световен мащаб инвеститорите от цял ​​свят бяха потърсили алтернативи за инвестиции и попаднаха на очевидно стабилните развиващи се пазари. Много държави, компании и домакинства там вече имат дългове в чужбина, в долари или евро, което затруднява погасяванията на лихвите. Печели се предимно в местна валута, а валутите в развиващите се страни бързо бързо се обезценяват при кризата. И изведнъж се инвестираха капитали в тях.

В такива страни отпечатването на свежи пари би донесло малка възвръщаемост за икономиката - тогава местната валута ще загуби стойност още по-бързо и проблемът с дълга ще нараства. Освен това едва ли всяко правителство има резерви да създаде достатъчно правителствени стимулиращи програми, да компенсира загубата на печалба на служителите в малките предприятия, да помогне на собственици или предприемачи със заеми. Голяма част средствата биха отишли за здравни консумативи, посочва Фишерман.

Сега по-богатите страни знаят, че е в техен интерес да подкрепят развиващите се страни по време на пандемията, става ясно от анализа. В момента като ефективна се счита пряката помощ за претоварените здравни системи в тези страни и облекчаване на дълговете им. За някои централни банки, включително тези в Бразилия и Мексико, Федералния разер на САЩ наскоро стартира допълнителни програми за наливане на ликвидност за борба с кризата. Кредитите за спешна помощ от страна на МВФ са отпуснати на около 100 държави.

През 2020 г. развиващите се икономики е малко вероятно да се възстановят както след 2008 г. и да смекчат колапса на световната икономика. По-скоро биха могли да изострят кризата - съществува риск от кредитна криза, криза за местните износители и вероятно загуба на евтини производствени мощности в чужбина, заключава Die Zeit.