Последиците от ниските лихви са огромни

Коронавирусът ни доведе до исторически повратен момент на финансовите пазари. Основна инвестиционна стратегия, която защитаваше институционалните и дребните инвеститорите в продължение на десетилетия - балансиране на риска от акциите чрез държане на висококачествени държавни облигации, най-накрая се изчерпа. Когато Федералният резерв намали краткосрочните ставки до нула в отговор на пандемията, бе сложена последната сламка, пише за Financial Times Пол Бритън, основател и главен изпълнителен директор на Capstone Investment Advisors в Ню Йорк, предава Investor.bg.

Последиците от тази промяна са огромни. От една страна, милиони инвеститори на дребно останаха до голяма степен беззащитни, след като им липсват изпитани средства за диверсификация на неизбежния риск от държане на акции. По подобен начин, сложната и изключително успешна хедж фонд стратегия, известна като Паритет на риска, е изправена пред екзистенциално предизвикателство: без реално положителна доходност на държавните облигации, тя бе поставена в трудна среда, в която е малко вероятно да просперира.

Много инвеститори трябва да притежават акции поради способността им да осигурят дългосрочен растеж на капитала над темпа на инфлация. Един стандартен начин да се намали прословутата волатилност на портфейл от акции бе да се балансира 60-процентов дял на акциите с 40 процента експозиция към държавните облигации - класическата парадигма при изграждането на портфейл. През последните 20 години тя функционираше, тъй като акциите и държавните облигации бяха надеждно негативно корелирани: облигациите поскъпваха, когато пазарите на акции спадаха, поддържайки цялостния портфейл стабилен.

Всъщност портфейлът 60/40 беше още по-добър. Държавните облигации действаха като застрахователна полица, като помагаха за ограничаване на загубите от акциите, но това беше застраховка, която правителството ви плащаше да притежавате. Купоните по вашите облигации осигуряваха съществен източник на възвръщаемост, в допълнение към защитата, която получавахте чрез диверсифициране риска на акциите.

Сега тази двойна полза се превърна в двойна опасност. Тъй като основните централни банки понижиха лихвените проценти до нула през последното десетилетие, доходният компонент от възвръщаемостта на портфейл от държавни облигации се изпари. Това оставя капиталовата печалба като единствен източник на бъдеща възвръщаемост. Но пространството за покачване на цените може да се каже, че също почти изчезна, пише още Бритън.

В годината до април 2020 г. индексът на Barclays за общата възвръщаемост на щатските ДЦК нарасна с близо 9 на сто, след като доходността по 10-годишните книжа спадна от 1,92% до 0,64%. Това донесе положителна възвръщаемост, която частично компенсира загубите от спадащи пазари на акции. Но ако ни предстои нова криза, тогава американските държавни облигации просто не могат да спечелят достатъчно, за да компенсира загубите от акциите. Защо? Тъй като доходността по 10-годишните ДЦК е по-малко от 0,9% (малко пространство за поскъпване на книжата - бел. прев.), а Федералният резерв и Министерството на финансите ясно дадоха да се разбере, че не са склонни да видят отрицателни лихвени проценти.

Ето защо институционалните и дребните инвеститори сега са на кръстопът, уточня авторът. За инвеститорите, които притежават класическото портфолио 60/40, това е катастрофа. Те загубиха надежден източник на възвръщаемост и стратегията им за диверсификация е нарушена.

Още по темата прочетете в Investor.bg.