До скоро изглеждаше сякаш дебатът относно необходимостта от ограничителни мерки срещу коронавируса в САЩ е приключил. В края на май много щати отхвърляха предупрежденията на здравните експерти, като ресторантите, магазините за търговия на дребно и обществените пространства отваряха отново. Големите протести срещу полицейската бруталност и расизма потвърдиха схващането, че оставането на американските граждани по домовете им е загубена кауза. Сега дори Сан Франциско, един от първите градове в САЩ, който издаде заповед за оставане вкъщи, позволява поетапното възобновяване на бизнеса, пише Ноа Смит в свой анализ за Bloomberg.
Но рестартирането на икономиката идва с различни въпросителни. Коронавирусът продължава да се разпространява и дали подходът на поетапното премахване на ограничителните мерки ще доведе до ръст на новите случаи? И ако това се случи, ще бъдат ли въведени отново строги ограничителни мерки?
Докато тежко засегнатите североизточни щати успяха да овладеят разпространението на коронавируса, почти половината от останалите щати, предимно в южната и югоизточната част на страната, регистрират ръст на нови случаи на Covid-19.
В щати като Тексас, Южна Каролина, Северна Каролина, Флорида и Аризона новите потвърдени случаи се покачват, като се предполага, че това се дължи не на правенето на повече тестове, а на втора вълна на коронавируса. Това накара някои експерти да питат кои щати ще бъдат първите, които ще въведат отново ограничителните мерки. Хюстън вече обмисля въвеждането на нова заповед за оставане по домовете.
Реално болестта е същата, каквото беше през март. Ако ограничителните мерки имаха смисъл тогава, защото да нямат смисъл сега? А проучванията на епидемиолозите показват, че заповедите и препоръките към гражданите да остават по домовете си са имали ефект за ограничаването на разпространението на заразата в страната.
Най-лесният начин да се види разликата е като се направи сравнение с Швеция, която отказа да въведе строги ограничителни мерки, докато съседните държави в региона направиха точно обратното. Въпреки ръста на смъртните случаи в скандинавската страна, тя не успя да изгради стаден имунитет, което означава, че случаите ще продължават да се увеличават.
Но какво може да се каже конкретно за икономическите щети? Очаква се шведската икономика да отчете дълбок спад, но по-малък от този в повечето европейски страни. Американското правителство обмисля дали да ограничи финансовата помощ за засегнатите от коронавируса физически лица и бизнеси от края на юли. Това означава, че при повторното въвеждане на строги ограничителни мерки, съответните градове и щати се изправят пред икономически колапс.
Все пак има причина да се вярва, че повечето от икономическите щети бяха нанесени не заради наредбите за оставане по домовете, а заради страха в обществото от вируса. Например, хората започнаха да избягват ресторантите още преди ограничителните мерки да бъдат въведени през март.
Още подобни доказателства идват и от последното проучване на икономистите Лиса Кан, Фабиан Ландж и Дейвид Уайцър. Те използват данни от сайт за свободни работни места и правят сравнения със заявленията за безработицата, за да измерят точния период на икономическите удари на коронавируса. Проучването им показва, че ограничителните мерки имат много слаба връзка с икономическите удари. Има много малко доказателства, че щатите, които са въвели заповеди за оставане по домовете по-рано, са били повлияни по-различно.