За по-малко от шест месеца Covid-19 промени света. Той обаче беше изправен пред редица предизвикателства още преди пандемията, пише Financial Times.
Само преди 12 години най-голямата финансова криза от 30-те години на миналия век връхлетя глобалната икономика. Това доведе до вълна недоволство срещу щетите от нея и начина, по който капитализмът се опита да я преодолее.
В резултат на този гняв референдумът за Brexit приключи с мнозинство, искащо Великобритания да се раздели с Европейския съюз, а Доналд Тръмп спечели президентските избори в САЩ през 2016 г.
По-късно тази промяна доведе до нарастване на протекционизма, което промени американските виждания за света на фона на амбициите на Китай да се превърне в глобална суперсила. После удари коронавирусът.
До момента светът знае, че се намира в разгара на най-дълбоката рецесия в историята на мирното време за последните 150 години, а въздействието ѝ е пагубно.
Светът е наясно и че много страни ще излязат от кризата с много по-големи дефицити и много по-големи дългове от очакваните по-рано, като централните банки ще притежават огромни дялове от тях.
Все още обаче има множество неизвестни по отношение на кризата. Не е ясно кога и как някакво решение или ваксина ще доведе до пълното овладяване на пандемията. Не е ясно и какъв ще е пътят на икономическото възстановяване. Не се знае и колко тежко ще е въздействието на кризата върху търговията, търговските политики и международните отношения.
Вероятно е да настъпи отклонение от глобализацията на нещата в полза на виртуалната глобализация. Интеграцията на веригите за доставкa намаляваше преди пандемията.
Възможно е пандемията да доведе и до ускорено навлизане на технологии, които обещават повишена сигурност, заедно с възможностите за по-голям социален контрол. Китай има водеща роля в това отношение, но е вероятно и други страни да последват примера.
Пандемията може да доведе и до по-големи разделения в политиката на фона на вече установените конфликти между все по-националистическата и протекционистична “десница” и “прогресивната” левица.
Публичните дългове и дефицитите на бюджетите на правителствата също ще са по-големи след кризата. Освен това обществото ще има малка толерантност към поредния кръг от „строги икономии“ или намаления на държавните разходи.
Възможно е кризата да доведе и до влошаване на международните отношения. Китай се справи изненадващо добре с пандемията, но продължава да е автократичен и агресивен на световната сцена. Междувременно напрежението в САЩ се изостря, като изглежда ситуацията може допълнително да се влоши в бъдеще.
Има множество области, в които продължават да съществуват неизвестни, включително дали хората ще се върнат към обичайния си живот, след като пандемията бъде напълно овладяна.
Друг нерешен въпрос е какво ще предприемат правителствата по отношение на нарастващото влияние на технологичните гиганти като Facebook, Google, Amazon и други.
Неясно остава и каква част от интегрираната глобална икономика ще оцелее след кризата, както и дали пандемията ще ускори, или ще забави усилията на страните в борбата с климатичните промени.
Настоящата криза създава огромни икономически и политически сътресения. Освен ако няма ранно лечение, вероятно светът ще е по-разединен и дори по-неефективен от този, който беше преди пандемията.