Европа е в опасност от нова дългова криза

Европейският съюз (ЕС) облекчава правилата за банките - част от които бяха създадени след финансовата криза, в опитите си да овладее удара от коронакризата. Ходът на блока обаче може да създаде големи проблеми, ако икономическата активност не успее да се възстанови, пише Майкъл Ашуърт за Bloomberg. 

Причините за това са, че облекчаването на регулациите се случва на фона на действията на Европейската централна банка (ЕЦБ) за инжектиране на огромни количества ликвидност в паричната система на еврозоната. Това, почти сигурно, ще доведе до изкупуването на повече суверенен дълг от търговските кредитори чрез сделки, в които те заемат евтино от ЕЦБ и търсят начин за сигурна печалба чрез купуването на инвестиционен клас облигации, които имат по-голяма доходност от тяхната цена на заемите. 

Това означава, че банките ще изкупят повече дълг от националните си правителства, което ще доведе до риск, ако стойността им се понижи на пазарен принцип (при възстановяване на икономиката например). Подобна ситуация се превърна в системна заплаха в началото на миналато десетилетие, като разпали кризата в еврозоната от 2012 г.

Финансовият отговор на Европа срещу пандемията беше възхитителен и има смисъл да се разхлабят банковите правила, за да се гарантира, че колелата на икономиката могат да се въртят отново. Но най-новото отхлабване е рисковано, тъй като временно ще освободи кредиторите от поемането на удар върху капиталовите показатели.

През последните три месеца вече се забелязва рекорден скок до 200 милиарда евро (225 милиарда долара) държавен дълг, притежаван от банки в Европейския съюз, сочат данни на Jefferies International.

Основното събитие тази седмица ще бъде новият кръг от ултра евтини заеми от ЕЦБ за банки – т.нар. целенасочени операции за дългосрочно рефинансиране (TLTROs). Лихвите са щедри, като достигат до -100 базисни пункта. Централната банка буквално плаща на банките да вземат заеми.

Трябва да се отбележи обаче, че има разлика между това ЕЦБ да притежава италиански държавни облигации например за 450 милиарда евро и това търговските банки да имат такива експозиции към една държава.  

Италианската Intesa Sanpaolo вече е вторият по големина кредитор на Италия с около 100 милиарда евро национален дълг. Натрупването на още държавни заеми в италианската банкова система, която държи по-висок процент от облигациите на своята страна, отколкото която и да е друга държава от еврозоната, може да не е добра идея.

В момента инерцията на инжектиране на повече средства във финансовата система и насърчаването на държавните заеми са напълно разбираеми. Това обаче рискува да има сериозно отражение върху еврозоната, оставяйки я с банкова система, която финансира националните дългове.