През изминалото десетилетие по-голямата част от света се опитваше да накара Германия да изостави правилото си за балансиран бюджет и да развърже портфейла си. След това се появи пандемията и изведнъж германците започнаха да правят именно това, което светът искаше, пише Андреас Клут за Bloomberg.
Германският пакет за смекчаване на икономическия удар от коронавирусната пандемия възлиза на 1.3 трилиона евро. Той е най-големият в Европа и дори надминава американския, като се има предвид делът му спрямо брутния вътрешен продукт на страната.
Няма съмнения, че тази “базука” - както я нарече германският финансов министър, е необходима и за добро. Очакванията са дългът на Германия спрямо БВП да се увеличи “само” до 80%, спрямо настоящите 60%, въпреки големите разходи на правителството, което се дължи на по-ранната му пестеливост.
Внезапното предоставяне на стимули обаче води до риск от странични ефекти. В Германия и в Европа като цяло един от тях може да е трайната промяна в управленческата филосовия от благоприятни за пазара политики към държавен интервенционизъм.
Ситуацията в Германия започна да се променя още преди коронакризата. Преди повече от година министърът на икономиката Петер Алтмайер изготви „Национална индустриална стратегия 2030 г.“. В нея той предложи държавата да се намеси в икономиката, включително чрез въвеждането на по-леки антитръстови закони и придобиването на дялове на дружества, за създаването на национални корпоративни “шампиони”. Тогава той посочи като причина за действията си агресивността на Китай, а за политическа подкрепа се обърна към Франция.
Междувременно обаче представители на средния и малкия бизнес се обявиха против идеята на министъра. Мозъчен тръст дори предупреди за „завръщане на икономическия национализъм в Германия“. Миналата есен Алтмайер дискретно смекчи плановете си, след което ги отложи.
През март обаче, като част от стимулите срещу коронавирусната криза, Алтмайер и канцлера Ангела Меркел също така дискретно завърнаха плановете на дневен ред. В тях всичко бе предвидено - фонд с капитал от 100 милиарда евро за закупуване на дялове в компании и мерки за блокиране на някои чуждестранни поглъщания.
Най-голямата спасителна помощ на Германия е в размер от 9 милиарда евро и е насочена към Lufthansa, но списъкът с компании е дълъг и постоянно расте. Вероятно това вече са „шампионите на Германия“.
В начина, по който Меркел се намеси в икономиката до момента, има много какво да се изтъкне като положително. Мерките на Германия за възстановяване вероятно са най-зелените в света. Част от средствата са насочени към сектора на електромобилите, както и към производителите на възобновяемата енергия.
Междувременно Европейската комисия също предостави помощ на страните членки на Европейския съюз заради пандемията. Не всички държави обаче получиха еднакви по размер средства или кредитни линии.
Испания например пострада повече от коронакризата от Германия и въпреки това не можа да си позволи да подкрепи своите компании със същите суми. Около половината от цялата държавна помощ в ЕС в условията на криза се насочи само към една държава - Германия. Както един мозъчен тръст отбелязва, това ще доведе не само до още по-голямо разминаване, но и до „сблъсъци в рамките на ЕС“, пише още Клут.
Той отбелязва, че коментарът му няма за цел да отрече необходимостта от решителни фискални стимули за спасяване на пациентите - в случая германската и европейските икономики като цяло. Клут обаче добавя, че като мъдри лекари европейските лидери - и най-вече Меркел, трябва да гарантират, че спешното лечение няма да се превърне в хронична терапия.