Спадът на индустриалното производство и износа и ръстът на безработицата в последно време се оказаха безпрецедентни в историята на Германия. Все още не е ясно какъв тип възстановяване очаква германската икономика от причинената от коронавирусната пандемия криза, но нагласите сред населението постепенно се подобряват, пише Der Spiegel.
Страхът на гражданите от безработицата е почти толкова нисък, колкото преди коронакризата, а оптимизмът за икономическото развитие на страната дори нараства спрямо тогава, пише Der Spiegel в свое проучване.
В периода между средата на март и средата на април 20% от респондентите са били обезпокоени да не загубят работата си в рамките на една година - почти два пъти повече, отколкото преди кризата. Сега обаче техният дял е 13%. От друга страна, 78% не се притесняват за работата си, въпреки че през май приблизително 7 милиона души са участвали в схемата за частична безработица.
Институтът за изследване на общественото мнение Civey регулярно осъществява представителни проучвания за Der Spiegel. Всеки период на изследване продължава над четири седмици. В случая проучването сортира резултатите от 10 май до 9 юни.
В рамките на този времеви интервал магазините вече бяха напълно отворени, а облекчаването на туризма се случваше на фази през тези четири седмици. В началото на май несигурността за по-нататъшния ход на инфекцията беше значително по-изразена, отколкото е в момента. С течение на времето също се отчита, че страхът от безработица намалява с непрекъснато нарастващ темп.
Това отразява високото ниво на доверие в стабилността на германската икономика. Реакцията може и да е резултат на бързото и смело политическо управление в кризата.
Германската здравна система се оказа устойчива при първата вълна на пандемията, пише още Der Spiegel.
Респондентите обаче приемат като най-важна тема в контекста на кризата самото неравенството в доходите между отделните социални прослойки и финансовото благосъстояние като цяло. На второ място по значение поставят свързаността между опазването на околната среда и икономиката.
По отношение на следващите дванадесет месеца германците са сравнително оптимистично настроени. По принцип, дори във време, в което няма криза, те очакват влошаване. В момента обаче делът на песимистите възлиза на 60% - такъв бе процентът им и през миналата есен, когато коронавирусът не се беше появил.
Делът на оптимистично настроените граждани достигна пик: 23% очакват възстановяване, а преди кризата техният дял е бил малко под 10%.
В дългосрочен план те са още по-оптимистично настроени. По въпроса за икономическото развитие през следващите години рекордно малък брой граждани спрямо преди посочват, че очакват влошаване (47%), а 26% прогнозират подобрение в икономическата конюнктура.
По повод на индивидуалното икономическо развитие 48% от анкетираните не очакват нещо да се промени за тях. 27% предвиждат положението им да се влоши в дългосрочен план, а 21% са в очакване на подобрение.
Настроенията на германците показват, че от сегашната рецесия не очакват системна криза с дългосрочни негативни тенденции и ефекти върху пазара на труда и личния им просперитет, отчита Der Spiegel.
Това доверие в гражданите е обнадеждаващо за икономиката на страната. То може да се превърне във важен фактор за развитието ѝ през следващите няколко седмици и месеци и да се окаже „самореализаращо се пророчество“. Вероятно тези, които се страхуват за работата си или очакват икономически спад, по-скоро ще генерират повече спестявания от преди, отколкото повече разходи, обобщава германското издание.