Икономическото въздействие на коронавирусната пандемия може да има отрицателни последици за мира в много страни по света. Това констатира Глобалният индекс на мира, публикуван в Лондон в сряда. Изследването на Института за икономика и мир (IEP) оценява ситуацията в повече от 160 страни по света, използвайки критерии като война, тероризъм, полицейско насилие и износ на оръжие. Тази година към оценъчните показатели експертите добавиха и анализ на потенциалното въздействие на пандемията на коронавирус върху световния мир, пише германското издание Finnzen.
Като цяло IEP регистрира спад в мирните отношения в световен мащаб за девет от последните дванадесет години, включително и за 2019 г.
„Светът е значително по-малко спокоен, отколкото беше през 2008 г.“, се посочва в доклада. Въпреки това може да се наблюдава разделение на две в групи от 80 страни. В едната група ситуацията се подобрява, в другата се влошава. С увеличаването на смъртните случаи вследствие на тероризъм и на интезивността на конфликтите се увеличават размириците.
Пандемията вероятно ще влоши ситуацията, оценяват експертите. "IEP определя икономическото въздействие на ограниченията с цел справяне с вируса като основна заплаха за мира", става ясно още от доклада. Очакват се съкращения в помощта за развитие и финансирането на мироопазващи мисии на ООН. Това би могло допълнително да дестабилизира уязвимите и засегнати от конфликти държави като Либерия, Афганистан и Южен Судан. Освен това държави като Бразилия, Пакистан и Аржентина са изложени на повишен риск от политическа нестабилност и насилие на фона на икономически сътресения.
Единственият положителен ефект от пандемията може да бъде, че прокси войните биха станали по-трудни за финансиране, подчертават експертите. Остава да се разбере дали участието на Саудитска Арабия в Йемен или това на Русия в Сирия ще намалее.
Броят на смъртните случаи от терористични атаки в световен мащаб намалява. През 2015 г. е имало около 33 500 подобни прояви, а през миналата година в резултат на терористични нападения са починали 8 хил. души. Военните разходи като част от брутния вътрешен продукт също намаляват в 100 страни, а делът на военни служители спада в 133 страни.
Зачестяват случаите на социално недоволство. През 2019 г. почти 60% от всички страни са били засегнати от бурни протести. Специалистите от IEP наблюдават дългосрочна тенденция в това отношение – случаите на безредици в световен мащаб почти се е утроил през последните десет години.
Институтът оцени икономическите разходи за насилие и конфликти през 2019 г. на 14,5 трилиона щатски долара в световен мащаб (около 12,8 трилиона евро).