Кризата в полската икономика, най-голямата в Централна Европа, едва започва. Правителството предостави четири антикризисни пакета в борбата с коронавируса от средата на март, но много предприемачи отчитат забавяне на обработката на заявленията за помощ поради административни спънки, пише Флориан Хасел за Sueddeutsche Zeitung.
Започнаха протести сред представители на бизнеса, определени като неправомерни във време на пандемия и санкционирани. Те обаче могат да бъдат само началото на по-голяма вълна от такива. През април в Полша вече 153 хил. служители бяха отстранени от длъжност, което е най-лошият спад на работни места за последните две десетилетия. Още стотици хиляди поляци са застрашени да загубят работата си си до края на годината. Икономистите се опасяват, че равнището на безработицата може да скочи от 5 до 15% до края на 2020 г., отбелязва Хасел.
Полша дължи на непрекъснатия си икономечески подем през последните десетилетия преди всичко на ролята си на производител за германски, френски или английски компании. Почти половината от БВП на страната идва от износа и повече от две трети от него е ориентиран към чуждестранни компании. По данни на Германско-полската търговско-промишлена палата повече от 5000 германски компании са осигурили препитание на 391 хил. поляци до момента, преди да започне кризата.
Volkswagen е един от най-големите работодатели в Полша – доказва го град Познан, където компанията е позиционирала дейност. Колко от почти 11 000 работни места там и при редица доставчици на авточасти ще се запазят – никой не знае. Същото важи за десетки хиляди поляци във фабриките за мебели, които работят предимно за външни пазари. По данни на Централната статистическа служба в страната промишленото производство отчита спад с 24,6% на годишна база. В автомобилната индустрия спадът е 78,9%.
Ако Полша е прескочила рецесията през 2008 г., прец 2020 г. нейната икономика ще се свие с 4,6%, гласи прогноза на МВФ.
Много държавни служители също са застрашени от отстраняване. В средата на април правителството създаде "Антикризисен закон 2.0", а в четвъртия такъв е упоменато, че вече и държавни служители могат да бъдат съкратени.
На 50% полската икономика се уповава на доставчици на услуги, които също са силно засегнати от кризата. Ежедневникът Rzeczpospolita посочи, че досега почти два милиона поляци са работили в секторите на туризма, ресторантьорството, транспорта, образованието, културата и развлекателния бранш. Стотици хиляди работни места са под въпрос. Същото важи и за търговските центрове, пише Флориан Хасел.
Дори привидно устойчивите на криза индустрии често се „стъпват по тънък лед“ - една четвърт от всички аптеки регистрират загуби. Допреди началото на кризата 700 000 поляци бяха заети в областта на транспорт или туризма и още 300 000 - в ресторантите, които бяха затворени за два месеца.
Кризата в Полша обаче има и своите успешни примери. Куриерските компании като DHL процъфтяват, същото се отнася и за фармацевтичните и биотехнологичните компании.
Спестяванията на повечето поляци са оскъдни дори след три десетилетия на пазарна икономика. 29% от всички поляци изобщо нямат такива, а 42% заявяват, че средствата им невинаги стигат за един месец, сочи доклад на полския клон на ING-Bank.
Стотици xиляди пoляци, работещи в Гepмaния, Aнглия или Чexия, от началото на март вeчe нe мoгaт дa paзчитaт нa дoxoдитe cи или дa изпpaщaт пapи y дoмa, разкри авторът.
В Полша на работа са назначени около един милион украинци – най-често в областта на строителството, болниците, промишлеността и старческите домове, при това с временни договори. С нарастващата безработица и по-малко работни места за украинците съседната страна може да загуби до 4 млрд. долара, които украинците преди това изпращаха до близките си ежегодно, обобщава Sueddeutsche Zeitung.