„Жителят на Лондон може да поръчва по телефона, отпивайки сутрешния си чай в леглото, различни продукти от цялата планета, в каквото количество му се иска, като очаква ранната им доставка на прага си", пише икономистът Джон Мейнърд Кейнс за първата голяма ера на глобализацията преди 1914 г. Милитаризмът, национализмът и империализмът, взети заедно, предизвикаха две световни войни и Голямата депресия, като довеждат тази ера до катастрофален край, пише Investor.bg, позовавайки се на Financial Times.
Сегашната ера на глобализация не е мъртва, но изглежда в лошо здраве. Тя получи последователни удари, които забавиха растежа на международната търговия и финанси: крахът на търговските преговори в Доха през 2008 г. и финансовата криза скоро след това, възходът на популисткия национализъм при вота за Brexit във Великобритания и избирането на Доналд Тръмп в САЩ през 2016 г. Пандемията рискува да нанесе нокаутиращия удар.
Този път глобализацията може да е жертва на собствения си успех. Глобалното разделение на труда - пренасочване на промишлените работни места от богатите към по-бедните страни - намали бедността в развиващия се свят и цените в богатия. Институциите обаче направиха твърде малко, за да компенсират тези, които загубиха работата си в този процес, и пренебрегнаха чувството за гордост и собственост, което хората изпитваха в някога процъфтяващите си общности.
Сега прекъсванията във веригата на доставки и борбата за получаване на медицински консумативи ускориха призивите страните и търговските алианси да гарантират, че разполагат с достатъчен капацитет у дома, приоритизирайки устойчивостта пред производството на стоки там, където е най-евтино. Ястребите от Администрацията на Тръмп усетиха възможността. Робърт Лайтхайзър, търговският представител на САЩ, неотдавна приветства края на "механичното изнасяне на работни места в чужбина". Тиери Бретон, еврокомисар за вътрешния пазар, призова да се гарантира, че 27-членния съюз може да произвежда медицинските и фармацевтичните стоки, от които се нуждае.
Предизвиканата от коронавируса реакция срещу глобализацията е неизбежна. Но тя не бива да отменя многобройните й ползи. Глобалните вериги за доставки и сътрудничеството сами по себе си са източник на устойчивост, позволявайки на държавите да се съсредоточат върху своите силни страни и да споделят опит. Разпръскването на хора и фабрики по света позволява на компаниите да се предпазват от рискове чрез диверсификация.
Развитите икономики ще платят цена за увеличаването на протекционизма, не само във вид на по-високи цени и загубени експортни пазари, но и като преки разходи за данъкоплатците от субсидирането на местното производство. Това ще ги направи по-крехки, не по-малко. Издигането на бариери пред търговията би направило много по-трудно за икономиките да се възстановят след края на икономическата блокада.
Цялата статия прочетете в Investor.bg.