Пандемията значително засилва съществуващите уязвими места във финансовия и корпоративния сектор, както и в отделните държави. Банките от еврозоната, въпреки че сега са с по-голяма капитализация, вероятно ще срещнат значителни загуби и допълнителен натиск върху рентабилността. Това е записано в последния доклад за финансовата стабилност на Европейската централна банка.
Тъй като вирусът се разпространи в световен мащаб в края на февруари, на финансовите пазари се наблюдава драматичен спад в цените на активите, рязко увеличаване на нестабилността, неликвидност на някои основни пазари и общо затягане на финансовите условия, посочват от ЕЦБ.
Икономиката на еврозоната все още е изправена пред сериозни заплахи дори след като политиците предприеха безпрецедентни мерки за справяне с пандемията от коронавирус, пише Bloomberg, цитирайки доклада.
Дълбоката рецесия създаде нови рискове за финансовата система и изостри съществуващите, посочва ЕЦБ в своя преглед на финансовата стабилност. Този стрес за банките може да попречи на способността им да подкрепят икономическото възстановяване.
Значително по-големият дълг, по-слабата рентабилност на банките и нестабилността на пазара ще продължат да хвърлят сянка върху региона, докато страните бавно се връщат към нормалното си състояние, сочи докладът.
Вероятността за корпоративни фалити и понижение на цените на недвижимите имоти - основен риск за сектора, също се увеличава.
Докладът подчертава предизвикателството, с което политиците и централните банкери ще се сблъскат през следващите години, въпреки трилионите евро монетарна подкрепа и правителствени разходи, които вече са разпределени. Все още много зависи от това как се развива пандемията и дали отново ще трябва да се засилят ограниченията.
„Пандемията предизвика едно от най-големите икономически свивания в съвременната история“, заяви в изявление заместник-председателят на ЕЦБ Луис де Гуиндос.
„Въздействието на пандемията върху перспективите за рентабилност на банките и средносрочните публични финанси ще трябва да бъде оценено, за да може финансовата ни система да продължи да подкрепя икономическото възстановяване”, добави той.
Устойчивост на дълга
Основният отговор на правителствата досега е предоставянето на масивни финансови помощи, за да оцелеят предприятията и работниците да не загубят работата си.
„Схемите за публични гаранции са много важни, за да се избегне кредитна криза“, каза Гуиндос пред журналисти, като отбеляза, че засега има значителна разлика в качеството на програмите в страните от еврозоната.
Проблеми с устойчивостта на дълга могат да възникнат, ако рецесията се окаже по-лоша от очакваната, принуждавайки правителствата да изплащат повече помощи. По-високите нива на дълга биха могли „да възвърнат натиска върху по-уязвимите държавни институции“, заяви централната банка.
Докладът показва, че публичният дълг сред държавите членки от еврозоната се увеличава от 86% до 103% от БВП през 2019 г. поради мерките за подкрепа и спад на данъчните приходи.
Икономиката може да се свие с 12% през тази година, въпреки че главният икономист на ЕЦБ Филип Лейн каза във вторник, че регионът може да е обърнал тренда и „вероятно сега расте малко“.
ЕЦБ вече се опита да се справи с опасенията за устойчивостта на дълга. Тя стартира програма за изкупуване на спешни активи за 750 милиарда евро, след като доходността на облигациите рязко нарасна в страни с по-голяма тежест на дълга, особено в Италия.
Икономистите очакват програмата да бъде допълнена след срещата на ЕЦБ следващата седмица.
Лихвена тежест
ЕЦБ призна, че свръх ниските лихвени проценти, които тя отбелязва в по-ранните доклади като потенциален източник на финансова нестабилност, вероятно сега ще съществуват по-дълго.
В съчетание със спада на цените на активите, това е риск за рентабилността на банките и "платежоспособността на застрахователите може да бъде значително отслабена".
Компаниите са изложени на по-голям риск от понижаване на кредитния рейтинг, който може да увеличи разходите им за финансиране - особено на тези, натрупали дълг през последните години заради ниските лихви.
По същия начин жилищните и търговските недвижими имоти представляват риск, тъй като „високата оценка на активите преди шока вероятно е засилила корекцията на пазара“.
Докладът на ЕЦБ завърши с призив за укрепване на капиталовите пазари на блока, за да се подпомогне възстановяването и да се преодолеят допълнителни рискове като Brexit.