Болест опустошава банановата индустрия на стойност 25 млрд. долара

В банановите плантации в тропическите низини на Еквадор работниците получават защитно облекло и дезинфектант за инструментите си, пише Bloomberg.  

Предпазните мерки за безопасност, прилагани във фермите, които се простират между Андите и Тихоокеанския бряг, не са просто за предпазване от коронавируса. Те са подготовка за това, което ще е необходимо за предпазване на ценната реколта от друга болест, която представлява екзистенциална заплаха за индустрия на стойност 25 милиарда долара. 

Бананите претендират да са първият глобализиран продукт в съвременния свят и все още са най-изнасяният плод на планетата. И все пак търговията, започнала преди около 130 години, сега е мощен символ на крехкостта на глобализацията.   

Начинът, по който ще се адаптира и реагира индустрията, може да предложи път към изграждане на международен консенсус в ерата след пандемията.  

Плодът, богат на фибри и витамини, е ежедневна стока в такава степен, че е лесно да се пренебрегнат екологичните, социалните и политическите проблеми, присъщи на мястото, откъдето идват, както и икономическата реалност на пътя на бананите до рафтовете в супермаркетите.  

Отглеждани на юг и изпращани до пазарите на север, голяма част от веригата за доставки, въведена през 19 век, се използва и до днес.  

Точно както коронавирусът опустошава света при липса на ваксина, така и фузарийното увяхване (познато още като Панамска болест - бел.ред) се движи неумолимо по цялото земно кълбо.  

Щам, известен като Tropical Race 4 (TR4), първоначално идентифициран в Тайван преди около две десетилетия, се е разпространил в Азия до Близкия изток и Африка преди пристигането му в банановите сърца на Латинска Америка в края на миналата година, когато бе открит в Колумбия. Счита се за най-разрушителната от всички болести по растенията, според Организацията по прехрана и земеделие към ООН (ФАО).  

Препоръчват се „мерки за биологична сигурност“, включително „карантина в стопанството“, за да се смекчи разпространението ѝ, но както при Covid-19, няма лечение. След като почвата е замърсена, няма надежда за елиминиране; единственият призив е да се изостави земята и да се премести на друго място.  

Индустрията започва да се приспособява към заплахата и същите мерки, предназначени за защита от тази болест, се използват и като отговор на коронавируса, заяви Хуан Хосе Понс, координатор на банановия клъстер в Еквадор, който включва индустриалните гилдии и асоциации.  

Всичките 8000 производители на банани в Еквадор ще трябва да „станат по-продуктивни, по-ефективни, с по-добър контрол на биосигурността, който може да гарантира бъдеща устойчивост“, каза той.  

В действителност търговията с банани беше на кръстопът преди пристигането на TR4 в Латинска Америка, която заедно с Карибите представлява повече от три четвърти от световния износ на банани. 

Добавяйки Covid-19 в цялата картина, „индустрията наистина е в повратна точка“, казва Паскал Лиу, висш икономист от ФАО в Рим и координатор на Световния бананов форум, включващ всички заинтересовани страни - от производители до търговци на дребно, НПО и изследователски институти.  

Климатичните промени, влошаването на околната среда, силата на супермаркетите да диктуват цените и нарастващият натиск за подобряване на условията за работниците - банановата индустрията е обсадена на няколко фронта от известно време.  

Като най-големият износител в света, Еквадор е в епицентъра. Страната на Тихоокеанския бряг на Латинска Америка е отговорна за около една трета от 20 милиона тона банани, доставени в световен мащаб миналата година.  

Бананът е по-ценен за Еквадор в сравнение с петролната промишленост след срива на цените на петрола -  около 3,2 милиарда долара за миналата година, което е еквивалент на 3% от икономиката. 

Еквадор е и дом на един от най-големите огнища на коронавирус в Латинска Америка.  

Епидемията причини логистични затруднения на пристанището с недостиг на персонал и липса на температурно контролирани контейнери, което доведе до временни прекъсвания в превозите. Въпреки това имаше малко или никакво прекъсване на работата по насажденията.  

Всъщност бананът изглежда като един от победителите в кризата, защото репутацията му на здравословна закуска помага за засилване на глобалното търсене по време на карантините. Продажбите се увеличават в Европейския съюз, който е най-големият вносител в света.  

Но това не се е превърнало в благодат за производителите или вносителите на банани, чиито разходи са нараснали поради прекъсванията в логистиката и прилагането на мерки за безопасност. Сезонните фактори също са претеглени - те са намалили спот цените за 18- килограмова кутия до едва 2 или 3 долара.  

„Определено има натиск върху онези може би 30% от производителите, които продават много евтино“, казва Клебер Сигюенца, председател на производителя на банани Orodelti, който има близо 3000 работници в две дузини еквадорски плантации.  

По-ниските цени ограничават способността на производителите да реагират на притесненията за околната среда относно използването на токсични пестициди, които замърсяват подземните води. Те също така намаляват възможността за адаптиране към климатичните промени, чиито ефекти вече се усещат на Карибите.