Италия трябва да внимава какво си пожелава

Френско-германският “възстановителен фонд” за Европейския съюз породи недоволство в няколко страни от блока - Австрия, Нидерландия, Швеция и Дания. Така наречената “пестелива четворка” смята, че ЕС трябва да предоставя средства за засегнатите от пандемията страни само под формата на заеми, вместо да им дава грантове по плана на френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Ангела Меркел, пише Фернандо Джулиано за Bloomberg.

В основата на тревогите на по-фискално предпазливите страни в северната част на Европа са опасенията дали техните южни партньори, като Италия и Испания, ще изразходват правилно извънредните средства. Италия например наскоро обеща да субсидира покупките на нови колела за всички граждани - връщайки им обратно до 60% от разходите или обща сума в размер на 500 евро (545 долара). Това изглежда прекалено щедро дори за страните в ЕС, които смятат, че блокът трябва да намали въглеродните си емисии.

Опозицията срещу плана на Меркел и Макрон от австрийци и датчани идва по-малко от седмица, преди Европейската комисия да представи своето собствено предложение за фонда. “Пестеливата четворка” може да блокира едно от най-значимите усилия за ЕС през последните години - “фискалия съюз”. Въпреки това критиките повдигнаха фундаментален проблем, отнасящ се до всички финансови трансфери в рамките на блока - кой трябва да решава как парите да бъдат инвестирани.

Франция и Германия смятат, че фондът трябва да “повиши устойчивостта, конвергенцията и конкурентоспособността на европейските икономики, увеличавайки инвестициите главно в цифровия и зелен преход и засилвайки усилията в изследователските и иновативни сфери”. Подобно твърдение обаче остава свободно за различни интерпретации. Страните членки ще имат недоразумения по отношение на това какво включват тези много широки категории, а Комисията ще има трудната задача да взима решенията. Този конфликт може да има влияние върху солидарността в рамките на еврозоната и начина, по който страните ще излязат от коронакризата.

Италия е добър пример. Лаура Кастели - заместник-финансовият министър на страната, заяви тази седмица, че очаква Италия да получи до 100 милиарда евро от фонда. Това е голям дял от средствата. Тя посочи, че би искала сумата да се изразходва за подкрепа на туристическия и ресторантьорския сектор, които са сред най-тежко засегнатите от кризата. Няма съмнения, че здравните системи също ще имат нужда от подкрепа, но не е ясно дали Франция и Германия искат парите да бъдат насочени и към тях. Това не пасва в амбициите им за финансиране на “дигитални и зелени” проекти.

Иронията е, че Италия се бори от десетилетия със собствения си проблем с безусловните финансови трансфери. По-богатите северни части на страната отдавна критикуват ненужните публични разходи на по-бедните южни райони. Междувременно южните райони не успяват да догонят икономически северните.

На фона на икономическото отражение на пандемията, ЕС - и по-специално еврозоната - налагат по-малко ограничения за финансирането на отделните правителства. Европейският механизъм за стабилност - спасителният фонд на еврозоната - създава нова кредитна линия за подкрепа на здравните системи на държавите членки без конкретни условия. Това е голяма промяна от предишните спасителни мерки за страни като Гърция и Португалия, които трябваше да се съобразят с дълги списъци с мерки, включително икономии и структурни реформи.

Този ход към правилните фискални трансфери е достатъчно естествен в паричния съюз. Важно е страните, изправени пред шокове, да получат подкрепа от по-силните си съседи, тъй като те не могат да използват други инструменти за борба с рецесията, като независима парична политика. Швеция и Дания не са членки на еврозоната, така че те имат повече причини да отхвърлят тази обосновка. Австрия и Холандия обаче трябва да бъдат по-мотивирани от доброто функциониране на единната валута.

Еврозоната не може да избегне въпроса за отчетността на публичните разходи. Ако блокът се насочи към фискален съюз, е естествено, че германските и холандските данъкоплатци ще искат по-голяма роля за това как парите им се харчат другаде. Страни като Италия, които настояват за тези трансфери, трябва да внимават какво си пожелават.