Мерките, предприети от много държави за ограничаване на коронавирусната пандемия, доведоха до драстично понижение на глобалните въглеродни емисии, което според 13 учени е най-високото за последните 60 години, съобщава Der Spiegel.
В някои моменти въглеродните емисии са отчитали спад от 17% в сравнение с обичайната си дневна стойност от около 100 милиона тона. Това сочат резултати от проучване на 13 международни изследователи на климата, публикувано във вторник в научното списание „Nature Climate Change“.
За 2020 г. като цяло авторите прогнозират спад на глобалните емисии от 4,2 до 7,5% - в зависимост от това колко бързо се облекчават мерките и каква ще е продължителността на ограниченията. За мащабни събития те се запазват.
Значителни спадове на енергийното търсене поради евентуална глобална икономическа криза не са включени в тази прогноза. Изчисленията се основават на данни за трафика и потреблението на енергия в най-големите икономики в света. Заедно те са отговорни за генерирането на повече от 95% от всички въглеродни емисии.
13-те учени стигат до извода, че спадът в резултат на сериозните ограничения е най-високият за последните 60 години.
Комендантските часове; забраните за пътуване; отмяна на полети; затварянето на граници, предприятия, магазини и училища имат най-силно въздействие върху отделените от транспортния сектор емисии.
Въглеродните емисии от автомобилния сектор и корабоплаването намаляха наполовина или с по 7,5 милиона тона на ден - почти половината от общите спестени емисии. Авиационните двигатели дори отделят 60% или около 1,7 милиона тона по-малко от обичайното въглероден диоксид на ден в атмосферата.
Индустриалните емисии намаляват с до 19% (4,3 милиона тона), докато тези от електроцентралите се понижават само с максимум 7% (3,3 милиона тона). Извършването на повече дейност от вкъщи, например, увеличи емисиите от частните домакинства с максимум 3% или 0,16 милиона тона на ден.
Възможно е емисиите да се възстановят до предишни нива в следващите две години. Вече има възможност да се създадат икономически структури, които са по-малко зависими от потреблението на изкопаеми горива. Правителствата биха могли да се съсредоточат върху насърчаването на нови технологии с ниски емисии в своите програми за възстановяване.
Проучването разкрива колко радикален би следвало да бъде този обрат, за да се поддържа средното глобално затопляне на максимум 1,5 градуса, както е договорено от международната общност в Парижкото споразумение относно изменението на климата. Според авторите за тази цел въглеродните емисии в световен мащаб ежегодно и през десетилетия трябва да падат със сходни на настоящата година темпове.