Еврозоната трябва да се подготви за възстановяване на две скорости

Коронавирусната криза е това, което икономистите определят като симетричен шок. Въпреки че някои страни отчитат по-високо ниво на смъртността от други, никоя от тях не успяха да избегнат икономическото влияние от разпространението на заразата, което доведе до затварянето на компании и други мерки в опит за овладяване на здравната криза, пише Politico.

Ситуацията обаче ще бъде по-различна по отношение на възстановяването. Различните страни ще излязат от кризата с различна скорост в зависимост от структурата на икономиките им и финансовата подкрепа, която са осигурили за бизнеса и служителите след спадовете.

Това е особено валидно за еврозоната, където ясно се откроява разделението по оста север-юг.

Еврозоната не навлезе в кризата в силна икономическа позиция. Икономиката на региона нарасна с едва 0.1% през четвъртото тримесечие на 2019 г. на годишна база. Първото тримесечие на тази година се оказа дори по-тежко, като БВП на еврозоната се сви с рекордните 3.8% заради икономическото замразяване, до което мерките за овладяване на пандемията доведоха.

Франция и Италия вече изпаднаха в техническа рецесия, а испанската икономика се сви с най-голям темп от началото на воденето на статистика от националния ѝ институт през 1995 г.

Дори страни като Швеция, които избраха да не въвеждат толкова строги карантинни мерки, или Чехия, не успяха да се предпазят, като очакванията са икономиките им да се свият с 6 или повече процента през тази година.

Месечните данни чертаят дори по-мрачна перспектива. На фона на затварянето на голяма част от магазините през март, продажбите на дребно в еврозоната се свиха с безпредецентните 11.2% на месечна база. Поръчките към германските заводи отчетоха историческо понижение от 15.6%. През април индексът на мениджърите по поръчките PMI за сектора на услугите и производството се понижи до 13.5 пункта - най-ниското ниво в историята.

Европейската комисия очаква БВП на еврозоната да се свие с 8% през 2020 г. и да отбележи растеж от 6% през 2021 г. Това предполага V-образно възстановяване, което обаче изглежда много несигурно в Европа, имайки се предвид затварянето на множество малки компании и възможността от нови вълни на епидемията.

Трябва да се има предвид, че и не всички страни са еднакво подготвени за изход от кризата - в еврозоната имаше дисбаланси и преди нея, а най-вероятно по-бавно ще е възстановяването за държавите в южната част на континента.

Италия и Испания например - двете страни в еврозоната, които са най-засегнати от коронавируса, имат високо ниво на публичния дълг, което намали способността им да предоставят стимули.

Дългът на Италия спрямо БВП беше 135% през 2019 г., а този на Италия - 96%. Гърция беше по-слабо засегната от пандемията, но пък има най-високото ниво на дълг в Европа - 177% от БВП.

За сравнение публичният дълг на Германия е 60% от БВП, а страната има бюджетен излишък. Свободата на Берлин за маневри вече рефлектира на начина, по който успява да подпомогне компаниите.

Структурата на икономиките на страните е друг фактор, който ще има значително отражение върху възстановяването им. Държавите с огромен дял на малки и средни предприятия вероятно ще са по-уязвими, тъй като тези дружества обикновено имат по-малко обезпечения, които да предоставят на банките срешу заеми.

Това отново е лоша новина за Южна Европа, тъй като МСП генерират около 88% от заетостта в Гърция, 78.5% в Италия и 72% в Испания. За страните от ЕС средно делът им е 67%, а за Германия - около 64%.

Трябва да се отбележи, че и някои страни са по-зависими от най-тежко засегнатите от пандемията сектори - като туристическият. Туризмът генерира около 20% от БВП на Гърция, 15% от БВП на Испания и по 13% от БВП на Италия и Кипър.

Липсата на единен европейски отговор значи, че вероятно кризата ще задълбочи различията в еврозоната. Стимулите бяха отпускани предимно от националните правителства, докато Европейската централна банка обяви програма за изкупуване на облигации и гарантира, че лихвите ще останат ниски.

Не е ясно обаче колко още ЕЦБ ще може да поддържа обещанията си, имайки се предвид скорошният натиск от Германския конституционен съд.

Еврозоната няма да е сама по отношение на колапса в икономическата активност и нараставащия дълг, но управлението на единна валута сред различни икономики е трудно. Пандемията вече задълбочи различията между северните и южни страни в региона, като повдигна значителен риск от нова дългова криза.