Ще се ръкостискаме ли някога отново?

Навсякъде по света хората се борят да спазват мерките за социална дистанция и да избягват допира помежду си. Ръкостисканията може би ще са една от най-тежките социални загуби след пандемията, но има алтернативи, пише Джеймс Джефри за BBC.

Теориите за появата на ръкостискането са различни. Според някои то се заражда в Древна Гърция като символ на мир между двама души и начин да покажат, че нито един от тях не носи оръжие. Други изследвания предполагат, че ръкостисканията датират от Средновековието в Европа, когато рицарите взаимно са разтърсвали ръцете си, за да паднат всякакви евентуално скрити от противника оръжия.

Днес ръкостискането се използва като знак за поздрав между двама непознати, които може никога повече да не се срещнат, както и за знак за сключването на сделка между бизнес титани.

Какви са обаче алтернативите, ако след пандемията ръкостисканията останат само история?

След като някои щати в САЩ започнаха да облекчават мерките срещу коронавируса, бъдещето на поздрава остава несигурно.

“Не смятам, че някога отново ще се здрависваме, честно”, заяви Антъни Фаучи, водещият експерт по инфекциозни болести на САЩ, през април. Той добави, че това може значително да намали разпространението на коронавируса в страната.

Според плана на САЩ за възстановяване на икономическата активност мерките за социално дистанциране ще останат в сила още дълго, особено за уязвимите групи, сред които попадат възрастните хора и тези с придружаващи заболявания.

Това дава подкрепа на очакванията на лекар от Dell Medical, който твърди, че пандемията ще доведе обществото до разделение, в което част от него могат да докосват останалите и да бъдат докосвани, докато други ще трябва да останат изолирани.

Според експерта това ще има психологически последствия. “Това принудително изкуствено разграничаване между стари и немощни и млади и здрави вероятно ще засегне някои хора много силно”, твърди той.

“Навиците изчезват трудно”, посочва Елке Вебер, професор от Университета в Принстън. Има причина, поради която изчисления сочат, че американския президент се ръкостиска средно с 65 хиляди души на година.

„От друга страна, навиците и социалните обичаи могат и да се променят, когато социалният и икономическият, в случая здравен контекст, се променя”, посочва Вебер.

Вече има много алтернативи на ръкостисканията. Една от тях е поклонът, който е широко използван по целия свят и на който, според експерти, се дължат по-малкото смъртни случаи от коронавируса в Тайланд. Съществуват и опциите за помахване, кимане, усмивка и безброй сигнали с ръка, които не включват физически контакт.

“Каквото и да е бъдещето без ръкостискания или допир, то е по-добро от алтернативата да продължим да се ръкостискаме”, смята професор Вебер. "Алтернативата е да се върнем към живота, какъвто го познаваме, пренебрегвайки факта, че голям брой възрастни хора и такива със съпътстващи заболявания ще починат, докато не установим стаден имунитет, което ще отнеме значително време", посочва тя.