Войната в Либия продължава... до последния патрон

Някои хора не се впечатляват. Либийският генерал Халифа Хафтар е един от тях. Има враждуващи страни, които са стигнали до примирие под влияние на пандемията. Има и такива, за които военните действия при здравна криза не са проблем. Дали защото нещата за тяхната страна вървят толкова добре, защото международната общност сега е разсеяна, или поради факта, че егото на техния главнокомандващ е алергично към всяка форма на деескалация. Причините може да са много. На тях се спира авторът Андреа Бьом в свой материал за Die Zeit.

"Последните две точки може би са решаващият фактор за Хафтар. Самопровъзгласилият се фелдмаршал тъкмо предложи прекратяване на огъня по време на Рамадан. Но, познавайки подбудите му, е съмнително той да има интерес към мирно разрешаване на конфликта в Либия", пише Бьом.

"Резултатът не закъсня. Преди няколко дни той се отметна от решението си и поднови офанзивата си там. Дори Русия се изненада от решението му. Офанзивата на Хафтар беше насочена срещу правителството на премиера Файез ал Сарадж в Триполи, признато от Организацията на обединените нации (ООН). През април 2019 г. той стартира действия по завземането на столицата. Либийското правителство, от своя страна, заяви, че правителствените сили са си върнали крайбрежните градове Сабрата и Норман на запад от Триполи", става ясно от материала.

Нищо ново, ще кажете, пише Бьом. Човекът никога не е криел тайната на своите амбиции за еднолична власт. Но риториката му не означава просто, че войната продължава. Хафтар е отчуждил и своите съюзници.

Източна Либия, ядрото на властта на страната, се управлява политически от собствен парламент и от "държавен съвет" със седалище в Тобрук. Те са под управлението на генералисимуса и неговите войски, Либийската национална армия (LNA).

"Хафтар вероятно се е възприел като лидер на страната толкова силно, колкото и международните му спонсори. А те са Обединените арабски емирства (ОАЕ), Египет и Русия. Не че досега те са се обединили в опит да намерят политическо решение на конфликта. Но не може да им допадне фактът, че Хафтар грубо отсича всякакво желание за преговори, на каквито се бе ангажирал само преди няколко месеца", уточнява авторът.

Още по темата

Либия: Под ударите на войната и коронавируса

Коронавирусът спира втората Арабска пролет

"През януари тази година се проведе Берлинската конференция за Либия, която договори оръжейно ембарго, както и възобновяването на политическите преговори между Хафтар и първоначално международно признатото, но всъщност сега напълно смазано правителство на премиера Файез ал Сарадж в Триполи. Оптимизмът бързо се изпари, оръжейното ембарго бе нарушено грубо и Хафтар вече даде ясен знак и на последния оптимист с умите "аз или никой"! Войната продължава - до последния патрон. Или по-точно - до последния дрон. Моментът на неговия триумф е изумителен. Защото войските му са в отбрана от няколко седмици", посочва Андреа Бьом.

Отдавна не става дума само за идеология или религия. Борбата е за геополитическо надмощие и приходи, използвайки методите на водене на война през 21. век - повече или по-малко скрити доставки на оръжие, използване на наемници, дезинформационна пропаганда и т.н., обобщава Die Zeit.