Пандемията разбива мечтата на Макрон за единна Европа

Коронавирусната пандемия взе десетки хиляди жертви в Европа, претовари здравните системи на страните от континента и замрази икономиките им. Кризата заплаши с разрушаване десетилетната мечта за изграждането на федерация от проспериращи демокрации на Стария континент, обединени от единната цел - чийто основен поддръжник е френският президент Еманюел Макрон, пише в свой анализ Politico.

Макрон вече насочи усилия за потушаване на щетите от коронавирусната пандемия, заедно с партньорите си от Европейския съюз, като се опита да използва ситуацията, за да насърчи по-дълбоката интеграция на страните от континента, демонстрирайки силна солидарност между членките на блока.

На този етап от кризата обаче визията на президента за политически кохезионно общество, което защитава и брани своите 450 милиона жители, изглежда по-далечна от всякога.

Кризата разкри и поднови старите противоречия в ЕС, включително дълбоките разделения между северноевропейските и южноевропейските държави. Тези разделения се появиха ясно на срещата на върха миналата седмица, когато европейските лидери не успяха да преодолеят дълбоките си разделения при дискусиите за изготвянето на спасителен план, който да помогне на страните членки в южната част на континента - най-силно засегнати от пандемията.

Италия и Испания, подкрепени от Франция, настояха за създаването на огромен фонд за трилиони евро, който да позволи директен трансфер на средства за предпазване на икономиките им, финансиран основно от по-богатите северни страни като Германия и Нидерландия. Те настояха средствата да дойдат под формата на грантове, не на заеми, които иначе биха натрупали повече смазващи дългове за тях.

Подобен конфликт за това как по-богатите членки на блока да помогнат на по-бедните страни беше факт и преди десетилетия, като той едва не доведе до крах еврозоната.

Тогава южноевропейските държави се натовариха с огромни дългове, принудили ги да въведат множество строги икономии за години напред. В случая на Гърция страната едва започна да възстановява икономиката си след дълговата криза от 2008 г., когато беше връхлетяна от пандемията.  

Отвъд този спор ЕС се бори и с потенциална криза на демокрацията. Унгария и Полша нарушават правилата на блока, налагайки авторитарни режими в сърцето на Европа, които погазват демократични норми като свободата на словото и независимостта на съдебната система.

Макрон се опита да успокои всички тези конфликти. Той обаче не успя да постигне успех в разговорите с унгарския премиер Виктор Орбан, тъй като Орбан е наясно, че може да разчита на ветото на Полша при всякакви усилия на ЕС за ограничаване на еврофондовете.

Френският президент се опита да изиграе ролята на посредник за преодоляването на различията по оста север-юг. Той призова германския канцлер Ангела Меркел и премиера на Нидерландия Марк Рюте да предложат значителна помощ на южните партньори в ЕС, засегнати най-сериозно от пандемията, като заяви, че в противен случай рискуват разпадане на съюза.

Макар Меркел да отслаби позицията си след призива на Макрон, тя и Рюте отхвърлиха възможността за всеки план, включващ грантове за облекчаване на трудностите на техните европейски съседи, тъй като се опасяват идеята да не бъде посрещната с недоволство от данъкоплатците в собствените им страни, от което би се възползвала крайната десница.

Неуспехът да се разрешат тези различия обаче рискува да предизвика антиевропейски реакция, което вече се случва в Италия и Испания и служи на популистите, които все по-често питат каква е ползата от ЕС, ако неговите членове не показват съпричастност и икономическа подкрепа във времена на криза.

За момента Макрон все още се бори Европа да се превърне в интегрирана политическа общност. Би било историческа трагедия, ако във времена, когато Франция е водена от най-проевропейския си лидер в новата си история, мечтата за обединена Европа изчезне, заключва Politico в своя анализ.