След коронавируса ще трябва да свикнем с новата нормалност

Имаме криза, имаме и множество неизвестни. Повечето анализи на ситуацията, породена от COVID-19, залагат на стратегии, планове, финансиращи механизми или пътни карти в търсене на начини за сглобяване или залепяне на нещо, безвъзвратно счупено. Счупиха се много неща – икономики, бизнеси и отношения; прекършиха се планове, идеи и мечти. На път са да рухнат цели държави, пише в свой анализ доц. д-р Даниела Илиева - бизнес консултант, професионален НЛП трейнър и преподавател по бизнес мениджмънт във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) и директор на направление "Бизнес мениджмънт и маркетинг" към VUZF Lab.

Повечето здравомислещи хора се люшкат между размишления за възникването на вируса, има ли пандемичен вирус изобщо, предприетите мерки и тяхната ефективност, кривата и правата, пика и отлагането, кризата сега и възможните сценарии после. Четат статистики и анализират интервюта, размишляват над публикации, обсъждат с други, които се люшкат между конспиративни теории и вяра в "aми какво, ако?!".

И някъде там е най-важният въпрос – какви ще излезем от тази ситуация?

Умишлено избягвам думата криза, защото вече сме уморени от нея, а тепърва ще ни се натрапва още дълго.

Наложи се всички, от мечтатели и планьори, да се превърнем в хора, които се учат да живеят ден за ден, с планове най-много за няколко дни напред.

Затова е важно приемането. Често погрешно схващане за приемането е, че е свързано с одобрение – щом приемам нещо, значи го одобрявам. Но това не е така. Приемането не е поражение или пасивност. Приемането не е отказване, провал или компромисно споразумение. Приемането е да си кажем истината и да позволим на нещата да бъдат такива, каквито са. А сега нещата са такива: намираме се в криза, пълна с неизвестни.

Разбира се, трябва да продължим с анализите на всички финансови, стратегически, здравословни, държавни, световни и други аспекти, но нека приемем ситуацията такава, каквато е. Защо? Защото бунтът, самонатрапчивото усещане за безсилие, роптаенето и всички негативни емоции, породени от ситуацията, са енергоотнемащи. Дърпащи и изцеждащи най-важното сега, а именно - енергията. Днес, тук и сега, нямаме нужда от енергия, пропиляна и загубена в бунт срещу невидими окови и видими ограничения. Каквото - такова. Ще отмине по един или друг начин.

А ако ние използваме тази НЕизгубена енергия за трезва мисъл, за полезни дела, за доброволчество, за сближаване, за урок по приемане и смирение, със сигурност ще излезем по-добри, по-умни и по-мъдри от тази ситуация. И по-готови. За „след това“, защото „след това“ ще има. И нека не се заблуждаваме, то няма да е никак лесно. Ако не хабим енергията си в безсмислени негативи, ще можем да си я използваме за смислени позитиви.

Част от истинската красота на живота е, че той е непредсказуем. Нищо не е постоянно, всичко се променя. И разбира се, могат да се случат много неща, които ни преобразяват като личности и оказват влияние върху живота ни. Проблемът е, че трябва да се научим и да развиваме способността да приемаме искрено всичко, което идва, и да го прегърнем. Със сигурност, малко хора са искали тази ситуация, но тя се случи.

Далеч съм от мисълта, че с карантината ще си станем близки.  Не бих искала никога повече да имам среща с нея в този живот. Но с оглед на запазване на енергията, апелирам към това да приемем неизвестните. Защото нищо друго не ни очаква, освен нова нормалност, с която ще трябва да свикнем. А тя, новата нормалност, ще ни очаква с нова енергия.