Международният валутен фонд призовава политиците да избегнат повтарянето на грешките от времето на Голямата депресия за намаляване на бюджетните дефицити, съобщава Bloomberg. Вместо това от фонда искат засилване на фискалните стимули, когато разпространението на коронавируса започне да намалява.
„След като възстановяването се случи и ние преминем фазата на пандемия, за развитите икономики би било от съществено значение да се предприемат широкообхватни стимули“, каза главният икономист на МВФ Джита Гопинат пред репортери във вторник. Според нея това би било още по-ефективно, ако бъде координирано във всички развити икономики.
Именно преждевременната отмяна на експанзионистките политики в крайна сметка удължи Голямата депресия. Позицията на МВФ е голяма промяна спрямо предишни нейни послания по отношение на бюджетните икономии.
Подобна стратегия би помогнала за ускоряване на глобалното възстановяване на фона на прогнозите на МВФ, че светът се изправя пред най-дълбоката рецесия от близо век през тази година, тъй като икономическата активност спира, за да се ограничи разпространението на вируса.
МВФ изчислява, че правителствата по света са предприели фискални действия в размер на около 8 трилиона долара, включително повече от 2 трилиона долара в САЩ. Това доведе до безпокойство, че големите индустриални държави изграждат неустойчиви нива на дълг, които биха забавили бъдещия растеж или още по-лошо, ще посеят семената на евентуална криза на държавния дълг, освен ако не се предприемат съгласувани действия за намаляване на дефицита, след като възстановяването е започнало.
„Докато лихвените проценти остават много ниски, то това трябва да помогне за намаляването на нивата на дълга бавно с течение на времето“, посочва главният икономист на МВФ.
Джита Гопинат посъветва централните банки да се ръководят в решенията си от икономическите данни и „ако инфлацията остане доста под целта, лихвените проценти също трябва да останат ниски за този период от време“.
Някои икономисти твърдят, че не е необходимо да се отправя поглед чак до 30-те години на миналия век, за да се видят рисковете от преждевременно затягане на бюджетите. След финансовата криза през 2008—2009 г. САЩ, Европа и Япония преминаха към по-скромни бюджети, ограничавайки по този начин икономическия растеж.