Бедните квартали в Индия - опасна близост в условия на пандемия

Дхарави, най-бедният квартал в град Мумбай, Индия, се състои от лабиринт от тесни улички, където между отделните къщи, приличащи на колиби, едва прониква слънчева светлина. Всеки ден децата играят по улиците, можете да чуете шум от телевизорите, миризмата на храна се смесва с миризмата на канализация. Ковачеството, грънчарството и шиенето се извършват в хиляди еднофамилни фабрики, пише за Der Spiegel Лаура Хьофлингер.

"Дхарави е вероятно дори най-големият квартал за бедни в Азия. Почти никъде другаде по света не живеят толкова хора в рамките на такова малко пространство - поне 700 000 души на площ от 2,5 кв. километра", пише Хьофлингер.

Населението на Дхарави е сравнително младо, но имунната система на много хора е отслабена от заболявания като туберкулоза и малария. Здавната система в страната е крехка. За кратко време пандемията може да постави населението в изключително затруднено положение. Почти невъзможно е жителите да се предпазят от инфекция. Няма достатъчно вода, няма тоалетни и като цяло свободно пространство, разказва анализаторът.

"Отдавна в Дхарави живеят само най-бедните. Жилищата в Мумбай са скъпи, а в някои райони стойността на наемите е релевантна на тази в Ню Йорк. В бедните квартали живеят и хора от по-ниските социални прослойки като полицаи, счетоводители и лаборанти", пише Der Spiegel.

"Градът разполага с болничен лагер с 300 легла за хора под карантина. В момента близка болница е подготвяна за възможна вълна от инфекции. Алеите се дезинфекцират на всеки два дни. Медицински персонал ходи от врата на врата и следи дали жителите проявяват симптоми. Няма наличен капацитет за тестване за вируса. Големият въпрос е колко време жителите могат да спазват комендатския час".

Хьофлингер разкрива, че Индия е наложила национален комендатнски час, а последиците за хората са катастрофални. Много от тях са загубили работата си, а оскъдните им ресурси се топят. Държавните субсидии се изплащат бавно. "Медицинският екип в Мумбай върши фантастична работа", казва Винод Шети, директор на фондация Acorn, хуманитарна организация, която подкрепя хигиенистите в Дхарави.

"Ако вирусът не бъде спрян, ще преживеем драматична ситуация. Но комендатският час плаши много повече от вируса самите жители“, съобщава той.

Без работа мнозина биха се оказали в задънена улица, информира Der Spiegel. Шети описва бедните квартали като места на големи страдания, но и на големи надежди и упорит труд.

„Жителите на Дхарави са преживели много епидемии. Досега бяха сигурни, че най-лошото ще свърши в даден момент. А сега кошмарът се удължава“, казва в заключение той.