След недостига на медицински продукти: задават ли се проблеми с доставките на храни?

Коронавирусът показа на света колко уязвими са глобалните вериги на доставка - както към пандемията, така и към липсата на доверие и сътрудничество, които я последваха. Ограниченията на износа на медицински продукти вероятно ще доведат до трайни промени във веригите на доставка на тези продукти, дори след като заразата си отиде, пише The Wall Street Journal. Какво се случва тогава по отношение на хранителните продукти?

САЩ, Европа и други богати региони вероятно няма да се сблъскат със сериозни проблеми, въпреки че цените на някои продукти могат сериозно да се увеличат. По-бедните страни обаче, особено тези, при които има съществуващ недостиг на храни или са големи вносители, но валутите им отслабват - ще се изправят пред трудности. Несигурните рестрикции относно износа на храни от големите производители рискуват допълнително да утежнят проблема.

В края на март Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) предупреди, че е възможно да има трудности във веригите на доставка през април и май. Виетнам, третият по големина износител на ориз в света, временно забрани сключването на нови договори за износ от 25-ти март. Фючърсите по ориза поскъпнаха с 12% от март, като увеличението на годишна база достига 40%. Фючърсите върху пшеницата също поскъпнаха, след като Русия, Украйна и Казахстан обявиха, че обмислят нови рестрикции върху износа.

За разлика от случващото се по отношение на маските и респираторите, проблемът при доставката на хранителни продукти не е липсата на производствен капацитет. Основният проблем е свързан с малкото служители в селскостопанския сектор. В цяла Западна Европа трудовите мигранти, идващи от Северна Африка и други региони, са блокирани извън континента. Земеделският министър на Франция попита публично новите безработни в страната за помощ при събирането на пролетната реколта. Франция ще се нуждае от около 200 хиляди служители през следващоте три месеца, сочат данни на един от основните профсъюзи в страната.

Едно от притесненията е, че порочният цикъл на контрол върху износа, ограниченият транспортен капацитет и запасите от големите вносители на храни биха могли допълнително да повишат цените и да създадат проблеми за най-уязвимите страни, въпреки че общото производство остава стабилно. Президентът на Египет, който е най-големият купувач на пшеница в света, нареди на служителите да увеличат размера на хранителните резерви на нацията. Филипините, един от основните вносители на ориз, също планират да увеличат покупките.

Коронавирусната пандемия показа, че природните бедствия са склонни да нанесат най-много вреди на тези, които вече чисто икономически са на несигурна земя - например служителите, които не могат да си позволят да се приберат по домовете си, без да загубят работата си. Това важи и за страните. Уязвимите държави - например тези в Африка, биха могли да се окажат изправени пред проблеми по отношение на обществено здраве, глада и икономическата криза наведнъж.

Инвеститорите, които наблюдават, че ключови медицински материали изчезват в САЩ и Европа, не трябва да се притесняват от подобен недостиг на хранителни продукти. Но проблемите във веригите на доставка и износните рестрикции рискуват да доведат до по-дълбок икономически спад и по-високи разходи за труд в развиващия се свят.